Читать «Свобода или смърт! (Бунтовен лист. Македония)» онлайн - страница 9

Днес куцовласите, сърбоманите, гъркоманите и гърците, живущи в Македония, държат спрямо нас поведението на румъните, сърбите и гърците вън от Македония, или — все също, поведението на техните представители — посланици, консули и др. — в Турция.

Те, възползувани от близостта си до нас, понякога тъй зорко ни следят и предават, че надминават самите платени шпиони на хьокюмата. Те, възползувани от близостта си до нас, понякога тъй зорко ни следят и предават, че надминават самите платени шпиони на хьокюмата. Техните доноси, па и техните клевети са разорили вече десетки села, опропастили са вече стотини семейства, погубили са вече хиляди човеци! Разбира се, нашата организация всякога е полагала старание да не остане длъжна никому, без разлика на българин, влах, сърбин, грък или какъв да било друг, като е плащала всекиму според неговата заслуга — и никой не ще я обвини за туй…

Ний работим за свободата на един край, дето господствува най-отвратителната тирания в света. Ний ратуваме за свободата на два милиона хора, кадърни за самостоятелен политически живот, свободни за всестранен граждански напредък. И като виждаме северозападната и североизточната опасности, с които ни застрашава както настоящето, така и бъдещето, мечтаем за дружбата на ония, които са застрашени от същото място и които — уви! — тъй малко ни разбират…

Да, като е дума за Балканската конфедерация, в чието име поне нашите инородни съграждани — които желаеха ли, биха ни познавали — трябаше да ни окажат известна помощ, ако не с благоприятно действие, поне с въздържане от шпионско противодействие.

Най-после, стана ли дума върху „народността“, която тряба да бъде с време „охранявана“, ний ще кажем, че уважаваме чухдото за право на чуждо уважение към нашето. И ний обичаме своята българска народност, ала с една възвишена обич, която не допуща завист или омраза към другите.

Защото народността според нашите понятия намира смисъл единствено при светлия порив на даден сбор човеци, говорещи един и същ език, да вложат особен пай от мисъл и дело в общия културен придобитък на целокупното човечество. Ако власите, сърбоманите, гъркоманите и гърците в Турция бяха способни да виждат по-далеко от носът си и да чувствуват малко по-човешки, борбите ни биха били и техни мечти; да, ний повтаряме и за тях онуй, което казахме за свободните румъни, сърби и гърци, обаче което, ако искаме да бъдем справедливи, не можем да кажем вече и за мнозинството от свободните българи.

А дали куцовласите, сърбоманите, гъркоманите и гьрците в Турция живеят по-добре от българите?

Друга е работата, ако тия християни гледат само услугите, които хьокюмата им прави в църковно-училищните разпри с българина — връщани услуги в неправедни разпри, с които се постига — и за синове, и за внуци — едничко нещо: мъката на Юда.