Читать «Свобода или смърт! (Бунтовен лист. Македония)» онлайн - страница 6
Пейо Яворов
Турция досега играеше на конопено азиатско въже — отсега почва да играе на копринена европейска нишка!
Че какво инак да прави бедната, когато за въвеждането на преобразуванията й тряба време — поне докато ония, които й пъхат в носа тия преобразувания, забравят и поменът им дори?
В краен случай тя може по стар навик да позалъже света; — тя може с едната ръка да подаде и с другата да отнеме подаденото. Даже ний сме зрители вече на тая хаджиайватовска комедия. Пуснаха се няколко стотини политически затворници, но — стигнали-нестигнали хората до къщната врата — разтичаха се суварии и заптии да ги повръщат назад и — един „кефил булмамъш“, с друг „янглъш олмуш“ — сиромасите напълниха отново поизпразнените „кауши“.
Каза се, че и християните ще бъдат назначавани на стражарска служба, но — узнали-неузнали хората това — разтичаха се суварии и заптии да събират по села и градове всезнайни доносчици на правителството, гърци и сърбомани, от които, както бяхме предвидели, са назначени вече на служба в Битолско и Скопско 4–5 души.
Съобщи се, какво арнаутите и койнарите пъдари ще бъдат отстранени от християнските села, но разбрали-неразбрали хората да се порадват — разтичаха се суварии и заптии да свикват коджабашите в хьокюмата, дето каймакамите са ги заставяли, както бяхме съобщили миналия път, да подписват, че населението било доволно от Кадриевци и Салиевци и че то ги желае да си останат по местата…
Турчинът има столетна ука в преобразувателната работа: не „дън-дън“ въведения като сегашните, но и десет пъти по-големи биха били направени от него тъй, щото най на края да остане следата им като вода в решето.
Австрия и Русия обаче мислят, че извършиха за нас бог знае колко нещо, та ни обръщат вниманието да благодарим и да мируваме…
Ала ний ще докажем, че няма кого за какво да благодарим, като извадим налице всичката безсмисленост на думите „преобразувания според изискванията на времето“ — когато тия думи се отнасят за една прогнила от край до край държава, каквато е поганска Турция.
Ала ний ще докажем, че не можем да мируваме и че всеки друг в нашето положение не би могъл да мирува, като извадим наяве всичката своя безнадеждност за какво да е подобрение в съдбата ни, додето фесът не бъде захвърлен хе там далеко в анадолските пущинаци, отдето е дошъл.
Средство и за едното, средство и за другото е нашата борба с правителството, борба по всички направления, борба на живот и смърт.
Два месеца близо откак султанът прие препоръчаните от Русия и Австрия реформи и откакто целият свят говори за тях. Великите сили веднага благодариха за готовността на султана да се съгласи за реформите. Руското правителство незабавно отправи до България и Сърбия съвети да мируват и да възпрепятствуват на всякакви движения от нихните земи за към Македония. Австрия направи същото, само с по-некомпетентен тон. Българското правителство, сляпо оръдие на руската политика, понеже беше проглушило света, че трябало да се чака много от застъпничеството на Русия по македонския въпрос, излезе да се хвали с големи заслуги. Гърция, която до даването на тия прословути реформи се мъчеше да увери хората, че гърците в Турската империя (като болшинство уж) добруват и живеят братски с турския елемент, заяви, че трябало да се простират тия реформи и върху Тесалия и крайморските брегове, дето тъй също положението не било сносно, както и в Македония. Сърбия побърза да настои за припознаването на сръбската народност в Македония, та ней (на тая народност) и на стара Сърбия да се дадат същите права, които се дават и на другите. Румънците от преко Дунав, и те побързаха да извоюват припознаване на народността им в Македония. Всички завидяха на македонския българин, че биде щастлив да се облагодетелствува от своя си „баща“… А ето какво изпитва нашият роден кът след прогласяването на тия реформи:
