Читать «Свобода или смърт! (Бунтовен лист. Македония)» онлайн - страница 4

Кой може да рече след всички тия работи, че Турция не е, както са я вече кръстили някои, болен човек, когото са налегнали всички най-лоши болести на света — болен човек, що чака само хрян под носа, за да предаде на аллаха с една кихавица и грешната си душа?

Обаче Турция има и своите приятели, или поне за очи приятели. И тия нейни приятели са я препили и продължават още да я подкрепят, кой по един, кой по друг начин, съобразно своите сметки. Така например, Германия гледа турците да запазят царството си по-длъжко време, защото им е дала много пари назаем, та да може да ги прибере, а още и затова, че султанът прави на германците в държавата си разни улеснения при търговската им работа и т. н. Русия, Австрия, Италия, Сърбия и Гърция имат око по на едно парче турска земя и понеже сега имат разни домашни бърканици, гледат, щото Турция да остане цяла дотогава, докогато се приготвят, за да откъснат насила от нея онова, което им се иска. Англия, франция стоят настрана и пазят внимателно да не пострадат някои техни интереси.

Ала има и незаинтересуван свят, който малко иска да знае какви сметки си прави тоя или оня; има още просветени и человеколюбиви хора, които дирят истината и които обичат правдата: незаинтересуваният свят, просветените и человеколюбивите хора — ето нашите еднички приятели.

Турция и нейните поддръжници се стараят по всякакъв начин да продължат едно изправено вече над гроба съществуване.

Ний се борим без намерение да преклоним глава нито един ден, нито един час, нито една минута…

А колкото повече се засилваме ний, толкова повече и нашите приятели усилват своя глас против турското варварство, в полза на справедливите наши искания.

Кой ще победи? Турция или ний?

Нито лъжите, нито късокракото лукавство, нито звярската жестокост ще разсеят черните облаци, които все по-заплашително се надигат и ще затъмнят веднъж навсякога окървавения полумесец. Нито умората, нито отчаянието, нито каква да е друга слабост ще изчерпят оная страшна сила, набрана в нашите гърди през векове страдалчески живот, с която ще заставим мащехата съдба да снеме робските окови от нашите ръце и нозе.

Докараме ли докрай разрушението на Турция — не Германия, Русия, Австрия и др. с търговските си сметки и с вълчите си домогвания, ами и сам господ от небето да слезне, пак не може й помогна…

Тогава ще се наредим и ний като народ между народите, тогава ще вземем и ний своя дял от щастие на земята при един човешки свободен живот.

в. „Свобода или смърт“, брой 2, 17 февруари 1903 г.

Ний, които изпитваме върху гърбовете си всичките ужаси на турското владичество и които сме решени да се борим до последна капка кръв за своето избавление — ний не можехме да не почувствуваме дяволската безчовечност на оная гавра с нас, която Австрия и Русия, а заедно с тях и Турция безочливо нарекоха „преобразувания за недоволна Македония“.