Читать «Свобода или смърт! (Бунтовен лист. Македония)» онлайн - страница 2

В Румъния ний не можем да кажем, че сме македонци, ако не искаме, щом си покажем носът на улицата, да тръгнат подир нас десетина копои за следене всяка наша стъпка, додето намерят случай да ни отведат в участъка, дето ще измъкнат, макар и последния металик, останал в джеба ни за един обед мамалига.

В Сърбия ний не можем да кажем, че сме македонци, ако не искаме след себе си тълпа властни и невластни пройдохи, които ще ни убеждават в „право сръбство“ и които, покажем ли упорство, ще ни затласкат и запсуват, както е подадине само на един „прав сърбин“, разбира се, когато е дома си, а не при Сливница.

В Гърция пък, не минем ли за елини от потеклото на Темистокла или Аристида, чисто и просто намираме затвора, отдето след месец, два без причина държане православните мегали-идиоти ни хващат за ръка и ни посочват границата си с една решителност, която тъй малко биде проявена при Домокос и фарсала.

Румънските вестници пишат, че мъчно би се намерило на света управление, добро като турското. Сръбските вестници пишат, че в Македония всичко е тръгнало по мед и масло, ами нямало признателни хора. Гръцките вестници пишат, че македонските „дебелоглави варвари“ се бунтували, защото не знаели какво правят.

И румънските, и сръбските, и гръцките вестници пишат, че ний сме били чудовища, от които страдали румъни, страдали сърби, страдали гърци…

Турци, румъни, сърби, гърци щели да се борят дружно против нас!

Затова румънският, сръбският и гръцкият посланици в Цариград не изпущат повод за напомняне на турското правителство да усили преследванията си против недоволния македонски българин. Затова румънските, гръцките и сръбските консули в нашата земя правят шпионски услуги на хьокюмата и му съдействуват в неговите безплодни усилия да се разправи с нас. Румъните и сърбите още не са повели крак, но гърците идат… Ето какво съобщава гръцкият лист „Константинополис“:

„Някои студенти от Атинския университет, турски поданици, пожелаха чрез турското посолство в Атина да постъпят в редовете на турската войска с цел да услужат на негово императорско величество султана и на високата му дърхава. Императорското правителство се отнесе благосклонно към това желание и вече се издаде императорско ираде, с което се разрешава приемането на казаните студенти за войници на турска служба.“

Пфю! Нека дойдат, ний ще ги посрещнем, както подобава…

С нашето презрение и с нашия куршум, както посрещаме войската на Абдул Хамида, както бихме посрещнали войските на краля Карола и на краля Александра, и на краля Георгя, ако бъдем честити да ги видим някога…

Прочее, ако днес отворихме дума за румънската, сръбската и гръцката политики спрямо Македония и македонците, направихме го не от голяма еня, кой, как, де пропада.

А защото в земята ни, край нас българите, живеят и по някоя стотица или хиляда разхвърлени тук-там куцовласи, сърбомани, гъркомани и гърци, които съобразяват отношенията си към нашето революционно дело с румънския, сръбския и гръцки ветрища.

Та преди да говорим за поведението на тия братя, рекохме да видим нечистите изводи, от които те, сиромаси, пият нечиста вода…