Читать «Свидетелства за прехода 1989 - 1999» онлайн - страница 9

Българската икономика започна да губи своите международни пазари не само защото не бе в състояние да произвежда качествени и конкурентоспособни стоки и услуги. Тя не бе в състояние да произвежда продукцията отпреди мораториума. Чуждестранните стоки, със своето по-високо качество, изместиха българските и от вътрешния пазар.

Броят на заетите намаля от 4 096 848 през 1990-а до 3 214 700 през 2001-ва. Започналото намаляване на населението след прогонването на българските турци се ускори от емиграцията. Повиши се смъртността и спадна раждаемостта. България загуби 1 022 161 души между 1990 и 2004 г.

По силата на всички посочени обстоятелства икономическите активи на страната, които и без това не бяха на добро конкурентоспособно ниво, се обезцениха. Посрещнахме началото на 90-те с разрушени производствени мощности и похабената енергия на цели поколения. Последваха 12 години на по-нисък жизнен стандарт на хората.

Със скоростта на обезценяването на лева спадна нивото на приходите в държавния бюджет спрямо външния дълг в конвертируема валута. Разходите за лихви ограничаваха все повече текущите бюджетни разходи. Държавата ставаше все по-малка и все по-безпомощна да изпълнява своите функции. Част от тях сведе до минимум или изостави напълно.

И накрая – най-същественото. Включително за тези, които се специализираха да разпалват носталгия по социализма. В България до 1989 г. имаше само един, и то силно дефицитен пазар на потребителски стоки за еднократна употреба. Още по-дефицитен бе пазарът на домакинските стоки за дълготрайна употреба. Стояли сме с баща ми на опашки с по едно одеяло и на смени по цели нощи на гара „Пионер“ за цимент и керемиди. Отсъстваха напълно пазарите на жилища, на леки автомобили, на земеделска земя, на регулирани парцели. Там имаше огромни строго регламентирани опашки, с „лихвоточки“, с привилегии за номенклатурата и пр. На тях се чакаше с години. Затова казвахме, че сме се снабдили с нещо, а не че сме го купили.

За хората нямаше никакви пазари на материални средства за производство, на машини, на оборудване и на резервни части.

Всички тези пазари трябваше да се създават отново!

* * *

Общият упадък отвори пространства за т.нар. „масова култура“, за чалга, за мутренски стандарти и норми за поведение. Мнозина, особено младото поколение, започнаха да подражават на тези стандарти и норми. Те, изглежда, преобладават и сега. Наложи се нова представа за приличие. Вече не е срамно да си озлобен, пълен с агресия. Това дори се насърчава. Някак си се смята, че имаш право да мразиш.

Езикът на обществения дебат и общуване загуби първите проблясъци на своята възстановена информативност. Слезе на улично ниво и това се представи за негова демократизация. Родиха се и започнаха да се множат фалшивите митове за прехода. Те буквално задръстиха представите на хората. Карат ги и сега да се отнасят към демокрацията като към нещо лошо. Ако не абсолютно, във всички случаи по-лошо от тоталитарната комунистическа диктатура.

Според мен всички тези признаци свидетелстват за национална катастрофа. При тези условия започна българският преход.