Читать «Свидетелства за прехода 1989 - 1999» онлайн - страница 10

НАЧАЛНАТА ДЕМОКРАТИЗАЦИЯ

Преди Националната кръгла маса

Не съм участвал на Кръглата маса. Бях макроикономист, критичен към командната планова икономика. Преди и по време на тези преговори написах няколко остри статии срещу способността да се овладеят отрицателните икономически процеси с управленските възможности на социализма. Сред тях бе „Никаква отсрочка“. За тази статия, публикувана във в. Работническо дело, и досега съм обвиняван от хора, които не са я прочели, не са имали компетентността да заемат подобна позиция, нито смелостта да я изложат публично. В задочен дебат с тях мога да приведа контекста и съдържанието на статията. Тя е публикувана 12 дни след първия свободен митинг, преди признанията на ЦК на БКП от 11 декември, преди създаването на СДС, преди появата на която и да било свободна медия, преди премахването на чл. 1 от Конституцията от 1971-ва. В нея се обявих за радикални промени вместо стабилизация на рухналия социализъм. Критикувах социализма и управлението в 6 направления:

1) За органическите им пороци:

„Радикалната политическа и икономическа мисъл вижда причините за общото за всички (нас) кризисно положение не в грешки на отделни политически дейци, а в създадените след войната стопански структури и тяхната система за управление. Причините са в системата на днешния социализъм.“

2) За неспособността им да създадат ефективна организация на труда:

„Дълбоките разстройства на трудовите отношения, с които апаратът се бори от времето на своето съществуване, са недвусмислено доказателство, че познатият ни строй няма ефективно решение на най-същностния проблем за всяка икономика. Хората престават да се трудят.“

3) „Да задържат лавината на дефицита и инфлацията“:

„Всъщност през 80-те години бяха преминати допустимите граници на дефицита и инфлацията и те доведоха производството до криза. От 1985 г. тази криза се задълбочава. Налице е свиване на обема на производството и спадане на реалните доходи на народа. Стабилизационната програма ще се опита да спре кризата с познатите ни средства, но нали точно те доведоха до сегашното положение. Те задължително усилват инфлацията и дефицита и прегряват отдавна нагрятата икономика.“

4) Икономиката „да премине в слединдустриалния стадий“ и „да развива научно-техническия прогрес“:

„… не се допуска разгръщането на т.нар. несоциалистически стопански форми – частна инициатива, кооперативи, акционерни общества, класически фирми. Многобройните забрани, крепящи устойчивостта на системата, са насочени по същество срещу личното творчество, предприемчивостта и стопанската активност на хората. Но научно-техническият прогрес е дело на човешкия фактор, на човешките качества, т.е. точно на това, което с всички сили у нас се неутрализира.“

5) Неспособността да вградят българската икономика в световното стопанство:

„Световното стопанство изхвърля с нарастваща центробежна сила нашата и подобните ѝ икономики. Причината е, че има генетична несъвместимост между административните им структури и световния пазар. Опитът да се имплантират в неговото тяло винаги ще завършва неуспешно.“