Читать «Свечеряване» онлайн - страница 236
Лиза Джейн Смит
Той въздъхна, все още леко усмихнат.
— Не съм бил аз. Опасявам се, че си била погубена заради златната ми коса. Златна… или огнено червена на черен фон — додаде забързано, като за миг отклони поглед към сестра си.
— Значи всичко е било лъжа… — ахна Каролайн и на лицето й се изписа разочарование, по-дълбоко от гнева й, а тъгата й бе по-силна и от двете чувства. — Ти си само още един обожател на Елена.
— Виж какво — прекъсна я Елена сърдито, — аз не го харесвам. Нещо повече, мразя го. Единственият, който ме интересува, е Стефан.
— О, той значи бил единственият, така ли? — попита Деймън, после погледна многозначително Мат, който беше пренесъл на ръце Бони до терасата след края на битката между двете лисици. Следваха го госпожа Флауърс и доктор Алпърт.
— Знаеш какво искам да кажа — обясни Елена на Деймън.
Деймън сви рамене.
— Много от младите хубавици със златисти коси накрая се оказват невести на грубовати чифликчии. — После поклати глава. — Защо трябва да се занимавам още с боклуци като този тук? — Мускулестото му тяло се извиси заплашително над Шиничи.
— Това е само остатъчен ефект… от това, че си бил обсебен… нали знаеш — разпери ръце Шиничи, все още загледан в Елена. — Заради моите мисли, пренесени в теб…
Всичко изглеждаше така, като че ли се задаваше нова битка, но Деймън само се усмихна и процеди с присвити очи:
— Значи остави Мисао да прави каквото си иска с града, докато ти се захвана с Елена и с мен.
— И… — понечи да каже Елена.
— И с Мет — довърши Деймън припряно и машинално.
— Щях да кажа Стефан — поправи го Елена. — А Мат е бил жертва на жалките игрички на Мисао и Каролайн, преди двамата с него да побегнем и да се натъкнем на теб, когато ти беше обсебен.
— И сега си въобразяваш, че можеш просто така да си тръгнеш? — запита Каролайн с треперещ, но все още заплашителен тон.
— Вече си тръгваме — отвърна Шиничи твърдо.
— Почакай, Каролайн — намеси се Елена. — Аз мога да ти помогна… с Крилете на пречистването. Ти още си подвластна на малаха в теб.
— Не се нуждая от помощта ти! Имам нужда от съпруг!
На покрива на пансиона надвисна тишина. Дори и Мат не посмя да се обади.
— Или поне годеник — промърмори Каролайн, притиснала ръка към корема си. — Семейството ми и на това ще е съгласно.
— Ще се погрижим за това — изрече Елена тихо, след което я увери с по-твърд тон: — Повярвай ми, Каролайн.
— Не бих ти повярвала, дори ако… — обидено изрече Каролайн. После се изплю срещу Елена. Ала накрая млъкна, може би по свой избор, но може би по волята на малаха в нея.
— Да се върнем към деловите въпроси — обади се Шиничи. — Да видим каква ще е отплатата за това че посочихме следите за намирането на ключа и мястото, където е скрит Стефан. В замяна ще поискам малка част от паметта ти. Да кажем… от времето, когато за пръв път се срещнах с Деймън, та до днешния ден. Ще отнемем тази памет от съзнанието на Деймън. — И се усмихна гадно.
— Не можеш да направиш това! — извика Елена, обзета от паника, която се надигна от сърцето й и се разля до най-отдалечените места на крайниците й. — Сега той е различен, всичко помни, променен е. Ако му отнемеше паметта…