Читать «Свечеряване» онлайн - страница 238

Чу се леко тупване… доколкото нещо можеше да се чуе, заради стила на шофиране на Деймън.

— Улучих го! — поздрави се Деймън. И тогава, когато Елена се извърна, готова да извие волана, за да го накара да спре, той додаде хладнокръвно: — За твое сведение беше само парче от автомобилна гума. Малко животни са черни, извити на дъга и дебели само няколко десети от сантиметъра.

Елена не каза нищо. Какво можеше да отвърне на заяжданията на Деймън? Все пак дълбоко в себе си почувства облекчение, че Деймън не се бе втурнал с колата да гази дребни животинчета само за развлечение.

За известно време действително ще се наложи да бъдем само ние двамата, помисли си девойката. После осъзна, че има още една причина, заради която не можеше просто така да каже на Деймън да изчезне. Шиничи бе записал местонахождението на килията на Стефан в ума на Деймън, а не в нейния. Отчаяно се нуждаеше от него да я отведе там и да се пребори с този, който държеше Стефан в плен.

Но нямаше нищо лошо, ако е забравил, че тя притежава някакви Сили. А това можеше да й помогне в беда.

Точно тогава Деймън възкликна:

— Какво по дя… — и се наведе напред, за да увеличи звука на устройството, което не беше радиоапарат.

— … повтарям: всички патрулни екипи да се заемат с издирването на някой си Матю Хъникът, бял мъж, метър и осемдесет, със сини очи и руса коса…

— Какво е това? — попита Елена тревожно.

— Слушаме полицейската радиочестота. Ако наистина искаш да живееш в тази велика страна на свободата, най-добре е да знаеш кога ще трябва да се спасяваш с бягство…

— Деймън, не ми обяснявай начина си на живот. За какво издирват Мат?

— Изглежда най-после са решили да го арестуват. Вчера Каролайн не постигна кой знае какво отмъщение. Предполагам, че сега е решила да си го върне.

— Тогава ще трябва ние първи да го намерим. Кой знае какво може да му се случи, ако остане във Фелс Чърч. Но той не може да вземе колата си, а пък в тази няма да се побере. Какво да правим тогава?

— Да го оставим на полицаите?

— Не, моля те. Ние трябва да… — заговори Елена, когато на поляната вляво, като видение, сякаш изпратено да подкрепи плана й, се появи ягуарът.

— Ето коя кола ще вземем — заяви тя решително на Деймън. — Тя поне е по-просторна. Ако искаш да пренесем в нея апарата за подслушване на полицейската честота, най-добре ще е да се заемеш с демонтирането му.

— Но…

— Трябва да се видя с Мат. Той ще се вслуша само в моите думи. После ще оставим ферарито в гората или ако искаш, ще го потопим в реката.

— О, в реката, разбира се.

— Всъщност може дори и за това да не ни стигне времето. Просто ще го зарежем в гората.

Мат се втренчи в Елена.

— Не. Няма да бягам.

Елена вложи цялата си настойчивост в погледа на сините си очи.

— Мат, влез в колата. Веднага. Длъжен си да го направиш. Бащата на Каролайн се е свързал със съдията, който е подписал заповед за задържането ти. Мередит каза, че те застрашава линчуване. Дори и тя те съветва да избягаш. Не, не ти трябват дрехи. Ние ще те снабдим с необходимото.