Читать «Свечеряване» онлайн - страница 232

Този път Деймън успя да поддържа съвършено равновесието си и се приземи грациозно без никакви травми, гъвкав като котка, точно до Бони. Сабята му отново проблесна във въздуха и яките, приличащи на закривени пръсти краища на клоните много бързо бяха отсечени.

След миг ръцете на Деймън вдигнаха Бони от грубия пън. Двамата бързо се скриха в сенките край къщата.

Елена едва сега въздъхна с облекчение и отново се зае със своите задачи. Но сърцето й сега биеше по-силно и по-забързано, преливащо от гордост и благодарност, докато се спускаше надолу сред острите борови игли. Едва не връхлетя върху Мисао, но поне успя да я оттласне настрани.

Сграбчи лисицата за врата. Мисао нададе странен животински вопъл и веднага заби острите си зъби в ръката на Елена, много силно, почти до кокал. От страхотната болка Елена прехапа устни, изплашена от рукналата кръв, но успя да се сдържи да не закрещи.

Повдигна към лицето си озъбената муцуна на лисицата, но не рискува да я приближи прекалено.

— Къде са двете половини на твоя лисичи ключ? — попита настойчиво. — Кажи ми, ако не искаш да отрежа още една от опашките ти. Кълна се, че ще го направя. Не се дръж глупаво… няма да загубиш само гордостта си, ясно ли е? Твоята сила се крие в твоите опашки. Как ще се чувстваш, ако те лиша от всичките?

— Като човешко същество, но не като теб, защото ти си слаба. — Сега Мисао отново се хилеше задъхано по своя противен маниер, притиснала лисичите си уши до главата си.

— Само ми отговори на въпроса!

— Ще успееш единствено, ако разгадаеш отговорите ми. Ако ти кажа, че едната половина е скрита в сребърен славей, ще ти дойде ли нещо на ум?

— Може би, ако го обясниш малко по-ясно!

— Ако пък ти кажа, че другата половина е заровена в балната зала Блудуед, ще можеш ли да я намериш? — Лисицата отново се ухили предизвикателно, докато й съобщаваше за следи, които не водеха наникъде — или навсякъде.

— Това ли са отговорите ти?

— Не! — изпищя Мисао внезапно и зарита с крака, като куче, ровещо в прахта. Само че нейните крака се забиха в корема на Елена. Блузата й веднага се разкъса.

— Казах ти, че няма да си играя с теб! — кресна й Елена и вдигна лисицата с лявата си ръка, въпреки че беше много изтощена. В дясната си ръка нагласи ножицата.

— Къде е първата половина от ключа? — запита Елена сурово.

— Сама си я потърси! Само че трябва да претърсиш целия свят и всеки храст наоколо. — Лисицата пак се спусна към гърлото на Елена и острите й зъби достигнаха до плътта.

Елена вдигна Мисао по-високо.

— Предупреждавам те, че ако не ми кажеш, горчиво ще съжаляваш!

И стисна ножицата.

Мисао изпищя, но писъкът й не се чу ясно сред всеобщата суматоха. Елена, чувствайки се все по-уморена, добави:

— Ти си абсолютна лъжкиня, нали? Ако искаш, погледни надолу. Дори не съм приближила ножицата до теб. Само чу щракването и се разкрещя.

Нокътят на Мисао се приближи опасно до окото на Елена. О, така ли? Добре. Сега вече Елена нямаше нито морални, нито етични задръжки. Не причиняваше болка, а само източваше Силата. Ножицата защрака: щрак, щрак, щрак и Мисао закрещя, започна и да я ругае, а под тях човекоподобните дървета се сгърчиха.