Читать «Свечеряване» онлайн - страница 231

И тогава видя долу Бони.

Слабото тяло на Бони още лежеше върху олтара, бледо и сякаш вече вцепенено от студа. Сега я държаха четири от човекоподобните дървета, по едно за всяка ръка и всеки крак. Те вече я теглеха толкова силно, че тя се издигна във въздуха.

Бони още не бе загубила съзнание, но не викаше. Не издаде нито звук, за да привлече вниманието към себе си. Елена разбра, че приятелката й бе замлъкнала, защото бе обзета от неописуем ужас и отчаяние. Искаше й се Деймън и Шиничи да продължават да се бият, за да нямат време да попречат на спасителната й операция.

Човекоподобните дървета се отдръпнаха назад.

Лицето на Бони се сгърчи в агония.

Елена трябваше да се справи с Мисао. Нуждаеше се от двойния ключ, за да освободи Стефан, а единствените, които можеха да й кажат къде да намери този ключ, бяха Шиничи и Мисао. Вдигна глава нагоре и забеляза, че мракът постепенно отстъпваше и небето бе станало сиво, а не непрогледно черно както преди малко… но не можеше да очаква помощ от небето. Погледна надолу. Мисао разполагаше с време да избяга. Ако Елена я изпусне… ще изгуби Стефан. Но Бони… нейната най-близка приятелка още от детинство…

Тогава се сети за план В.

Деймън се бореше с Шиничи или поне се опитваше.

Само че всеки замах на юмрука на Деймън се разминаваше на няколко сантиметра от лицето на Шиничи. Докато, от друга страна, юмруците на Шиничи винаги улучваха лицето на Деймън, което сега приличаше на кървава маска.

— Използвай някое дърво! — кресна Мисао, внезапно изоставила хлапашките си маниери. — Вие, мъжете, идиоти такива, не можете да се досетите за друго, освен за юмруците си!

Шиничи откърши една от дървените подпори на парапета на терасата. Стори го само с едната си ръка, с което разкри истинската си сила. Елена разбра, че той се забавляваше с това, дори и да означаваше, че ще трябва да изтърпи дребните рани от треските от дървената подпора, забили се в дланта му.

Насред схватката им Елена извика:

— Деймън, погледни надолу! Към Бони!

Досега изглежда нищо не бе в състояние да наруши концентрацията на Деймън. Беше решен да открие къде държат Стефан или да убие Шиничи в двубоя, докато се опитва да разбере.

Но за изненада на Елена той рязко изви глава и погледна надолу.

— Кафез! — заповяда Шиничи. — Изградете ми кафез!

Клоните на дърветата се сведоха от всички страни, за да затворят него и Деймън в кафез, с вид на решетка, от която нямаше измъкване.

Човекоподобните дървета още повече се снижиха. Бони не можа да се сдържи и закрещя.

— Ето, виждаш ли? — засмя се Шиничи. — Всеки от твоите приятели ще издъхне в такава адска агония или дори в нещо още по-лошо. Ще се справим с вас един по един!

Тогава Деймън наистина се разбесня. Започна да се движи невероятно гъвкаво и бързо, като живак, като пламък, като някое диво животно, с рефлекси много по-бързи от тези на Шиничи. Сега в ръката му се появи сабя, несъмнено сътворена от магическия ключ за къщата. Сабята проблясваше зловещо сред клоните, въпреки че те упорито се навеждаха, за да го хванат в капан. После се надигна високо във въздуха и за втори път тази нощ прескочи парапета.