Читать «Свечеряване» онлайн - страница 228

Той беше с нея.

— Мередит — продължи той, — момиче, сега не е време да се правиш на сомнамбул! Приятелката ти се нуждае от теб! Елена се нуждае от теб!

Макар бавно и озадачено, Мередит все пак вдигна лицето си нагоре. И Елена видя как животът и оживлението се завърнаха в нея, когато очите й се фокусираха върху потрепващите златни криле.

— Елена! — изкрещя тя. — Аз съм с теб! Елена!

Откъде знаеше, че трябва да извика това? Отговорът можеше да бъде само един: тя беше Мередит, а Мередит винаги знаеше какво да каже.

И тогава викът й се поде от друг глас, гласът на Мат:

— Елена! — извика той, тържествуващо и възхитено. — Аз съм с теб, Елена!

Последва го плътният глас на доктор Алпърт:

— Елена! Аз съм с теб!

Намеси се и госпожа Флауърс, изненадващо силно:

— Елена! Аз съм с теб!

Дори и омаломощената Бони се присъедини:

— Елена! Аз съм с теб!

Дълбоко в сърцето й истинският Стефан й прошепна:

— С теб съм, ангел мой!

— Всички сме с теб, Елена!

Тя не изпусна Мисао. Големите златни криле се повдигнаха като от някакво въздушно течение и с лекота я понесоха право нагоре, без да може да контролира този подем… но някак си успя да запази равновесие. Все още гледаше надолу и видя как отронените от очите й сълзи покапаха по протегнатите ръце на Деймън. Сама не знаеше защо плачеше, но част от нея страдаше, че се бе усъмнила в него.

Защото Деймън не само беше на нейна страна. Ако не се лъжеше, той бе готов да умре за нея — ухажваше смъртта заради нея. Хвърли се сред плетеницата от пипала, протягащи се към тях двете с Мередит.

Трябваше да задържи Мисао само още за миг, но Шиничи се нахвърли срещу Елена, вече преобразен в истинския си вид на лисугер, с оголени зъби, готов да прегризе гърлото й. Той и Мисао не бяха обикновени лисици. Шиничи бе едър почти колкото вълк или голямо куче.

Междувременно цялата тераса на покрива бе задръстена с лабиринт от израстъци, пипала и влакнести ластуни, помагащи на Шиничи да се надигне от нивото на терасата. Елена не знаеше как да се отърве от тях. Необходимо й бе време, както и някаква пролука сред тях.

През цялото това време Каролайн само надаваше писъци.

Тогава Елена видя отвор — пролука сред израстъците, през която се промуши, макар да имаше опасност да падне през парапета на терасата. Дори успя да задържи косата на Мисао. Сигурно това преживяване бе извънредно болезнено за лисицата, защото тя непрестанно се гърчеше и мяташе като махало под Елена.

Девойката зърна как Деймън отскочи настрани. Той си оставаше по-бърз от всяко друго живо същество, което някога бе виждала. Деймън подхвана Мередит в ръцете си и се втурна с нея през една съседна пролука, извеждаща до стълбата за слизане от терасата. Щом слезе на земята, Мередит скочи от ръцете му и се завтече към Бони, но едно от човекоподобните дървета я удари. За миг Деймън вдигна очи нагоре към Елена. Погледите им се срещнаха и между тях премина някакво подобие на електрическа искра, от която Елена изтръпна.