Читать «Свечеряване» онлайн - страница 222

Как да се опълчи сама срещу трима от най-могъщите противници, които можеше да си представи, както и срещу тяхната армия от деформирани, лишени от съвест убийци? Да не говорим за Каролайн, оглавяваща групата от злобни, изпаднали във възторг зрители?

Сякаш нарочно, за да усили страховете й, за да й докаже колко нищожни са шансовете, дървото внезапно се разклати и за миг на Елена й се стори, че в следващия миг ще падне от клоните му, като ще се премята и крещи във въздуха през цялото рухване към земята. Клоните, за които се бе хванала, като че ли изведнъж изчезнаха и тя оцеля единствено благодарение на отчаяното и болезнено дращене сред боровите игли, за да се добере до грапавата почерняла кора на дървото.

Сега ти си момиче от човешката раса, скъпа моя, сякаш й нашепваше силната упойваща миризма на смола. И си затънала до шия сред Силите на безсмъртните и магьосниците. Защо се бориш? Изгубила си битката още преди да си я започнала. Предай се още сега и няма да боли толкова много.

Ако й го бе казал някой друг, ако се беше опитал да й го набие в главата, думите му щяха да отскочат като искри от твърдия като кремък характер на Елена. Ала вместо това в нея се загнезди само чувството, все повече заливащо я, като аура на безнадеждната орисия, като познание за пълното й безсилие на каузата й и неподходящите й оръжия. Това чувство я обгърна нежно, но неизбежно като мъгла.

Отпусна пулсиращата си глава на ствола на дървото. Никога не се бе усещала толкова слаба, толкова безпомощна — толкова самотна, не и откакто беше наскоро пробуден вампир. Искаше Стефан. Но Стефан не бе имал сили да победи тези тримата и тъкмо заради това може би нямаше да го види никога повече.

Нещо ново се случва на покрива, осъзна уморено девойката. Деймън гледаше надолу към Бони върху олтара и изражението му беше доста вкиснато. Пребледнялото лице на Бони бе обърнато към вечерното небе, а погледът й издаваше решителността повече да не плаче и да не се моли.

— Но… нима всичките тези ордьоври са толкова предвидими? — попита Деймън с вид на дълбоко отегчен.

Копеле мръсно, ти търсиш само забавление от мъките на най-добрата си приятелка, озлоби се Елена. Добре, само почакай. Но не можеше да забрави горчивата истина: без него тя никога нямаше да може да изпълни план А, да не говорим за съпротива срещу тези китсуне, тези върколаци в лисичи кожи.

— Ти ми обеща, че в Ши но Ши ще видя наистина оригинални представления — продължи да се оплаква Деймън. — Девици, хипнотизирани дотолкова, че сами да режат части от телата си…

Елена пренебрегна думите му. Концентрира цялата си енергия върху пулсиращата болка в центъра на гърдите си. Струваше й се, че събира кръв от най-тънките си капиляри, от най-далечните кътчета на тялото си, за да я събере тук, в центъра.

Човешкият мозък е необозримо богат, каза си тя. Странен и необятен като вселената. А пък човешката душа…