Читать «Свечеряване» онлайн - страница 221

Бяха страховити. Кожата им наподобяваше на хитиновата обвивка на насекомите, но много по-грапави и с дупки от отчекнатите чепове, а от клоните им се провисваше откъртена кора.

Бяха ужасни. Само по начина, по който крайниците им бяха усукани; по начина, по който се тътреха; как се олюляваха като маймуни, по начина, по който телата им завършваха накрая с дървоподобни карикатури на човешки лица, заобиколени от плетеница от по-тънки клони, пречупени под странни ъгли… явно те бяха замислени като създания, породени от кошмарите.

И бяха голи. Нямаха нищо там, където трябваше да имат дрехи, за да прикриват отблъскващите деформации по телата си.

Точно тогава Елена разбра какво означава да изпитваш неописуем ужас, когато двама клатушкащи се малахи отнесоха вцепенената Бони до един грубо отсечен пън, подобен на олтар. Проснаха я върху него и започнаха най-грубо да дърпат дрехите й, да ги събличат несръчно с пръстите си като съчки, като понякога се дочуваше дори пращене от чупене на пръстите. Изглежда никак не се притесняваха, че могат да си изпочупят пръстите — най-важното бе да изпълнят задачата си.

След това, още по-тромаво, използваха накъсаните ивици, за да вържат двете й ръце и двата й крака, както беше безпомощно разперена и разчекната, към четирите възлести кола, откъртени от собствените им тела и забити в земята около пъна с четири мощни удара на по-дебелата ръка на първия малах.

Междувременно отнякъде още по-далече в сенките се прокрадна напред трето човекоподобно дърво. Съвсем ясно личеше, че беше от мъжки пол.

За миг Елена се разтревожи, че Деймън може да изгуби битката или да се прости с разсъдъка си, ако нападне двата върколака в лисичи кожи, като разкрие на коя страна всъщност ще се сражава. Но чувствата му към Бони очевидно се бяха променили откакто я беше спасил в къщата на Каролайн. Изглеждаше съвършено спокоен край Шиничи и Мисао, отдръпнал се назад, усмихнат, дори им бърбореше нещо, с което ги разсмиваше.

Внезапно всичко вътре в Елена сякаш се преобърна. Този път не беше само жегване на безпокойство. Обзе я пълен ужас. Деймън никога не бе изглеждал толкова естествен, толкова на мястото си, така щастлив, както сега с Шиничи и Мисао. Не е възможно да са го променили, опитваше се да се убеди. Не можеха да го обсебят толкова бързо, не без тя да разбере…

Но когато му показа истината, той беше нещастен, нашепваше сърцето й. Отчаяно нещастен — нещастно отчаян. Може да е посегнал към обсебването както заклетият алкохолик посяга към бутилката, за да потърси единствено забрава. И доколкото познаваше Деймън, той доброволно щеше да призове мрака.

Той не можеше да издържа престоя на светлина, помисли си тя. Но ето че сега се присмиваше на страданията на Бони.

В такъв случай какво ще прави тя? След като Деймън е преминал на страната на противника и от съюзник се е превърнал във враг? Докато анализираше положението си, Елена се разтрепери от гняв и омраза — да, и от страх също.