Читать «Свечеряване» онлайн - страница 218

Разбира се, предишната, дива Елена още се спотайваше вътре в нея и понякога се бунтуваше. Доколкото сега можеше да вижда, там долу, в тънещия в мрак пансион нищо не се случваше. Само луната бавно се издигаше в небето.

Деймън спомена, че Шиничи е замислил нещо за четири часа и четирийсет и четири минути тази вечер или по-скоро сутрин, каза си тя. Може би тази Черна магия действа по разписание, различно от всичките други, за които бе слушала.

Но при всички случаи най-важното за нея бе съдбата на Стефан. Елена ясно съзнаваше, че трябва да чака тук дори до зазоряване, ако се наложи, когато поклонниците на Черната магия ще започнат церемонията.

Най-после това, което очакваше, започна да се разиграва точно под краката й.

Първи се появиха фигурите откъм Олд Уд. Напредваха спокойно и уверено по насипаните с чакъл пътеки пред пансиона. Никак не й бе трудно да ги разпознае дори и отдалече. Единият от тях бе Деймън, с типичното му невъзмутимо изражение. Само по това Елена можеше да го различи дори и от половин километър — но и по аурата му, много добро копие на старата му аура: неразгадаема, непроницаема сфера от черен камък. Дори можеше да се приеме като отлична имитация. Всъщност изглеждаше почти същата като на онзи…

И точно тогава, осъзна по-късно Елена, бе почувствала първото жегване на безпокойството.

Ала в момента вниманието й беше привлечено към ставащото долу, така че побърза да отпъди тревожните мисли. Досети се, че онзи с тъмносивата аура с тъмночервени отблясъци в нея би трябвало да е Шиничи. А втората фигура със същата аура като обсебените момичета — някакъв мътен цвят с оранжеви петна — ще да е неговата сестра близначка Мисао.

Само те двамата, Шиничи и Мисао, се държаха за ръце и дори понякога се гушеха един в друг — както забеляза Елена, когато приближиха към пансиона. И определено не се държаха като обикновени брат и сестра.

Освен това Деймън носеше през рамо едно почти голо момиче, но Елена не успя да разбере кое бе то.

Търпение, повтаряше си тя. Търпение. Най-после главните актьори се появиха на сцената, точно както Деймън й бе обещал. А колкото до второстепенните…

Ами ето ги. Веднага след Деймън и спътниците му се показаха три малки момичета. Тя веднага разпозна Тами Брайс по нейната аура, но другите две й бяха непознати. Те подскачаха, кривяха се, подрипваха по пътя от Олд Уд до пансиона, където Деймън им изрече нещо и те се настаниха направо на земята в градината с билки на госпожа Флауърс, почти точно под дървото на Елена. Достатъчен й бе само един поглед към аурата на всяко от тези странни момичета, за да се досети, че бяха в ролята на домашни любимци на Мисао.

После откъм алеята за автомобили се появи една много позната кола — принадлежеше на майката на Каролайн. След няколко мига Каролайн излезе от колата и подкрепяна под ръка от Деймън се насочи към пансиона, който междувременно бе направил с момичето върху рамото си нещо, което Елена бе пропуснала.