Читать «Свечеряване» онлайн - страница 211

Ще намеря някъде някаква армия, закани се тя трескаво.

Трескавата, породена от глада забързаност — те очевидно не го бяха захранвали от последната среща на Елена с него — постепенно се уталожи и спадна до нормалния ритъм. Неговите мисли се сплетоха с нейните. Напълно ти вярвам, когато се закани да призовеш цяла армия. Само че е невъзможно. Тук никой никога не се завръща отново.

Е, аз ще се завърна. За да те прибера обратно при мен.

Елена, Елена…

Пий, каза му тя, изпълнена с майчинско чувство към него, както някога истинската му майка в Италия. Колкото можеш повече, стига да не ти прилошее.

Но как ще се справиш… не, кажи само как успя да се промъкнеш до тук. И всичко това истина ли е или е само сън?

Истина е. Винаги съм ти казвала само истината. Но, Стефан, как да те измъкна от тук?

Шиничи и Мисао — познаваш ли ги?

Доста добре.

Всеки от тях пази в себе си по една половина от един пръстен. Двете половини, като се съберат, образуват един ключ. Всяка от тези половини е оформена като бягаща лисица. Но кой знае къде може да крият тези две половини? Както вече ти казах, за да проникнеш тук ти е нужна цяла армия…

Ще намеря двете половини от пръстена, приличащ на лисица. Ще ги сглобя. Ще намеря армия. За да те измъкна от тук.

Елена, не мога да пия повече от теб. Ще припаднеш.

Няма да припадна. Моля те, продължавай.

Просто не мога, още не мога да повярвам, че това наистина си ти…

— Никакви целувки! Вземи кръвта ми!

Мила моя! Елена, наистина не те лъжа, вече съм преситен. Докрай.

А утре?

И утре ще съм преситен. — Стефан се отдръпна, но остави палеца си притиснат към мястото, където бе пробил вените й. — Наистина не мога повече, любов моя.

— А вдругиден?

Все някак ще се справя.

— Да, ще се справиш… защото съм ти донесла това. Прегърни ме, Стефан — помоли го тя с по-тих тон. — Прегърни ме през решетката.

Той го направи, макар да изглеждаше леко озадачен. А тя прошепна на ухото му:

— Престори се, че ми показваш колко много ме обичаш. Погали косата ми. Нашепвай ми нежности на ухото.

— Елена, моя малка сладка любима… — Той духом все още беше достатъчно свързан с нея, за да може да общува с нея телепатично: Да се преструвам, че те обичам? Но когато ръцете му се заровиха в косата й, за да я галят и притискат, ръцете на Елена бяха заети с нещо съвсем друго. Изпод дрехите си тя тайно му предаде плоска манерка, пълна с вино Черна магия.

— Но откъде го намери? — прошепна Стефан, напълно слисан.

— В омагьосаната къща може да се намери всичко. Просто изчаквах най-удобния момент, за да ти го дам, ако се нуждаеш от това.

— Елена…

— Какво?

Стефан като че ли се опитваше да се пребори с нещо. Накрая й прошепна със сведени към пода очи:

— Това не е за добро. Не мога да рискувам да те убият заради един невъзможен план. Забрави ме.

— Притисни лицето си до прътите на решетката.

Той я изгледа многозначително, но не я попита нищо. Просто се подчини на заповедта й.

Тя го зашлеви през лицето.

Е, плесницата не беше много силна… макар че я заболя ръката от удрянето по железните пръти от двете страни.

— Засрами се! — нареди му тя. И преди той да успее да продума нещо, додаде: — Чуваш ли?