Читать «Свечеряване» онлайн - страница 200

От трясъка при падането тя се досети, че той все пак е успял да се извърти, но е паднал на едната си страна. Като чу псувните и ругатните му, тя се изплаши, че вероятно си е счупил някакви кости. Повече не искаше да го слуша. Втурна се с все сила надолу към стаята на Стефан, където забързано и спонтанно изрече някаква молитва, преди да продължи надолу по стъпалата. Междувременно хижата се бе превърнала в точно копие на пансиона. Елена не знаеше защо, но инстинктивно се затича към онази страна на къщата, която Деймън най-слабо познаваше — някогашните помещения за прислугата. Достигна там толкова бързо, че даже не успя да прошепне в какво желаеше да се преобрази тази вълшебна къща. По-скоро молеше, отколкото заповядваше, като в същото време беззвучно се молеше къщата да й се подчинява, както се подчиняваше на Деймън.

— Искам къщата на леля Джудит — прошепна тя и пъхна ключа във вратата. Той влезе плавно, като нагорещен нож в масло. И внезапно тя се озова отново в дома, където бе живяла шестнайсет години до първата си смърт.

Озова се насред коридора, с малката си сестра Маргарет, която се виждаше през отворената врата, легнала на пода на стаята до леглото си, вперила широко разтворените си очи в някаква многоцветна детска книжка.

— Играем на гоненица, скъпа! — обяви тя, сякаш в дома на семейство Гилбърт всеки ден се появяваха духове и се предполагаше, че Маргарет знаеше как да се справя с тях. — Изприпкай до приятелката си Барбара и тогава тя ще гони. Но не спирай да тичаш, докато не стигнеш там, след което иди да видиш майката на Барбара. Само че първо ми дай три целувчици. — При това умиляващо приветствие тя вдигна Маргарет от пода, прегърна я силно, след което я повлече през вратата.

— Елена… ти се завърна…

— Да, скъпа, и ти обещавам да те видя отново вдругиден. Само че сега… тичай, миличка…

— Казвах им аз, че ще се върнеш. Ти и преди го направи.

— Маргарет! Бягай!

Задавена от сълзи, но може би осъзнала по своя детински начин сериозността на ситуацията, Маргарет хукна. И Елена я последва, но се отклони към друга стълба, когато Маргарет се отдалечи.

След което се сблъска със самодоволно ухиления Деймън.

— Прекалено дълго говориш с хората — отбеляза той, докато Елена трескаво преценяваше шансовете си. Да скочи през балкона? Не. Костите на Деймън може да са се натъртили леко, но ако Елена скочеше оттам, можеше да си прекърши врата. Какво друго й оставаше? Мисли! Мисли по-бързо!

И тогава отвори вратата към килера с порцелановите сервизи, като едновременно с това изкрещя: „Къщата на пралеля ми Тилда!“, без да е уверена, че магията още действа. Накрая затръшна вратата под носа на Деймън.

Озова се в къщата на леля Тилда, само че в миналото. Не бе чудно, че всички вечно упрекваха леля Тилда, загдето й се привиждаха странни видения, помисли си Елена, като видя жената да се извърта, държаща в ръце голяма стъклена купа, пълна с нещо, миришещо на гъби. Като я видя, жената изплашено изврещя и изпусна купата.