Читать «Свечеряване» онлайн - страница 201

— Елена! — извика тя. — Какво става… това не може да си ти… толкова си пораснала!

— Какво не е наред? — запита сърдито леля Маги, приятелката на леля Тилда, която изневиделица се появи от съседната стая. Тя беше по-висока и с по-суров нрав от леля Тилда.

— Преследват ме — изрече Елена задъхано. — Трябва да намеря врата. И ако видите едно момче да ме преследва…

В този миг Деймън нахълта през прага. Но леля Маги протегна крак и ловко го спъна, след което извика на Елена: „Зад теб е вратата на банята“, после грабна най-близката ваза и халоса яко по главата надигащия се от пода Деймън.

Елена се втурна през вратата на банята с вик:

— Гимназията „Робърт Е. Лий“, миналата есен, точно след удара на звънеца!

Гмурна се сред потока, проправяйки си с мъка път в насрещната посока, докато десетки от някогашните нейни съученици бързаха задъхани да се доберат до класните си стаи навреме за следващия час. Ала ето че за беля някой я разпозна, после още един. Явно бе пропътувала успешно към времето, когато още не беше мъртва… защото никой не изкрещя сепнато: „Призрак!“. А и никой в гимназията „Робърт Е. Лий“ не беше сънувал, че ще доживее да види винаги елегантната Елена Гилбърт само по една мъжка риза, надяната върху камизола, с разчорлена коса, падаща в безпорядък върху раменете й.

— Това е костюм за една пиеса! — кресна тя и така създаде още една от безсмъртните легенди за себе си преди още да бе умряла. Додаде задъхано: „Къщата на Каролайн!“ и пристъпи в стаичката на портиера. Само след миг по следите й се втурна най-разкошното момче, по-очарователно от всички, които някоя от съученичките й някога бе виждала. Докато сипеше ругатни на някакъв чужд език, влетя със замах през вратите, които бе прекосила тя броени мигове преди това. А щом отвори стаичката на портиера, вътре нямаше никого.

Елена се спря в коридора и едва не връхлетя върху господин Форбс, който силно се олюляваше. Отпиваше от някаква голяма чаша, пълна с доматен сок, но чашата вонеше на алкохол.

— Не знаем къде се дяна, разбра ли? — кресна й той преди още Елена да беше издумала и дума. — Според мен е превъртяла напълно. Дърдореше нещо за някаква церемония на верандата на покрива — а пък как се беше издокарала! Днес родителите въобще не могат да контролират децата си! — И се свлече до стената.

— Толкова съжалявам — промърмори Елена. Церемонията. Е, церемониите на Черната магия обикновено се провеждаха при изгряването на луната или в полунощ. А сега оставаха само няколко минути до полунощ. Но дори само те бяха достатъчни на Елена да започне да действа по план В.

— Извинете — рече тя, грабна чашата от ръката на господин Форбс и я плисна в лицето на Деймън, който изскочи след нея от стаичката на портиера. После извика: „Някое място, където никой от техния вид да не може да види!“ и пристъпи в…