Читать «Светкавично бягство» онлайн - страница 175

Стигнаха кея и Хоуп вдигна бинокъла да се увери кой кара моторницата; подаде го на Ларсън да направи същото.

— Това е Невил — каза той.

— Трябва да ти кажа, че това изобщо не ми харесва. — Беше извърнала поглед от него, когато продължи: — Не искам да те загубя, Ларс.

— Ще трябва да се върнем към света. Сама го разбираш, нали? Шест месеца, година… Знам, че сме говорили за това, но не забравяй, че ще се окаже различно, когато трябва да си пазаруваме сами, да ходим в химическото чистене, да караме Пени на футбол. Колкото и да е неудобно, че сме изолирани, ние сме разглезени. Просто ще се окаже дяволски различно.

— А пък аз го очаквам с нетърпение. Моторницата забави, дирята й отслабна и инерцията я доведе до пристанчето; отне повече време, отколкото всеки от тях би искал.

— Значи това е някаква изненада, така ли да го разбирам? — попита тя и Ларсън отвърна:

— Обещанието си е обещание. Тя го погледна с любопитство.

Невил, който караше моторницата, даде на заден и разпени водата, докато Ларсън изтегляше въжето и го привързваше към дока.

— Специална доставка — обяви Невил, докато закотвяше моторницата.

Тръгна напред, отвори каютата, слезе по стръмните стълби и се изгуби от погледа им. Появи се отново минута по-късно; под дясната му ръка имаше кученце с пясъчна козина.

— О, Ларс! — извика Хоуп радостно.

— Женско е. Помияр. Наполовина овчарка, наполовина хрътка.

— Прилича на афганска хрътка.

— Това е хрътка. Породата се нарича салуки.

Невил подаде кутрето на Хоуп, която го гушна и повдигна муцунката му към лицето си. Бе наградена с щедро облизване. Разсмя се, а кученцето отново я облиза.

— Запознай се с Кайро — каза Ларсън.

Хоуп вдигна поглед; очите й бяха пълни със сълзи.

Невил подаде на Ларсън няколко вестника — Ню Йорк Таймс, Уол Стрийт Джърнъл, Детройт Фрий Прес — и Ларсън му поблагодари.

— Отразяват изминалите четири дни — осведоми го Невил.

Измъкна огромен пакет с кучешка храна и няколко плика с аксесоари, включително и две книги за обучение на кучета.

Нямаше писма, дори за Ларсън. За целия свят той бе престанал да съществува след онази нощ северно от Сиатъл. Дори Хемптън и Стъбълфийлд не знаеха къде е.

— До четвъртък — каза Невил, докато Ларсън отвързваше въжетата на лодката.

Ларсън отблъсна моторницата от кея и двигателят запърпори. Махна с ръка и още веднъж му благодари. Невил се престори, че отдава чест, и отплава.

Ларсън остави храната, но взе пликовете.

— Ще изяде яденето — каза Хоуп.

— Дано — отвърна Ларсън.

Прехвърли пликовете в другата си ръка и прегърна Хоуп. Не му се искаше да напусне това място, но не мислеше така за неговата същност. Бе решил да попита Ротем дали би имало някакъв начин един ден да го откупи от правителството, ако можеше да си го позволи. Нямаше закон срещу мечтателите.

— Толкова е сладка! — изчурулика Хоуп.

Ларсън я притисна до себе си.

— Да, така е — отвърна той.

Двамата поеха обратно по пътя към дървената хижа.

Информация за текста

Ridley Pearson

Cut And Run, 2005

Сканиране и разпознаване: ???

Редакция: ultimat, 2009

Издание:

Ридли Пиърсън. Светкавично бягство