Читать «Светкавично бягство» онлайн - страница 173

Най-сетне думите си пробиха път или поне той чу собствения си глас; по-късно, през дните и месеците, които щяха да последват, той щеше да се пита дали наистина й го бе казал:

— Тя има твоите очи.

Ръката й потръпна, пръстите се протегнаха от края на обвитата с найлонови ленти ръка. Протегна се към него, към неговата ръка, той също призова цялата си сила да протегне показалеца си към нея. Очите й се наляха, сълзи заструиха по бузите й, като оставяха бели следи сред спечената кал по лицето й.

Пръстите им не се докоснаха, само потръпнаха във въздуха едни към други, когато хеликоптерът се разтресе и затрещя, докато излиташе. Ларсън се опита да накара озъбената си от болката уста да докара някакво подобие на усмивка, но не разбра дали се е получило.

76.

Ларсън натискаше греблата, преодолявайки съпротивата на тъканите си и схващането в лявото рамо, което достигна до точката на болка, и се отпусна обратно.

Имаше нещо в Горния полуостров на Мичиган. Може би ароматът или мрачните води, начинът, по който гората пропълзява до брега, и дърветата, които се отразяваха като войници, застанали мирно.

Във въздуха кръжаха мушици и се носеха уханията на ранното лято — ароматът на цъфтящи овошки, понесен от свеж полъх откъм Канада. Дочу жизнерадостното, напевно чуруликане на червенокрил кос, усети ритъма на греблата, които потъваха и загребваха огледалната повърхност на езерото. Заслуша се в радостните викове и тупкането на крачетата по крайбрежната ивица, докато се опитваха да не изостават от него. Пени беше бърз бегач.

Обърна се да погледне подскачащата й руса главица, здравото малко телце, което тичаше по пътеката в розови шорти и бяло потниче.

— Закуска! — извика тя, когато разбра, че гледа към нея.

Срещнаха се на кея и тя му помогна да изтегли и прибере лодката в стария хангар, да изсуши греблата и такелажа. Разказа му съня, който бе сънувала снощи, в едно задъхано изречение, изпълнено с принцеси и вълшебни питиета, а също и с дървета, които могат да говорят. Продължиха покрай хангара по пътеката към вилата, известна с името „Бебешко дихание“. Докато се озоват на задната веранда, обрамчена с красиви едногодишни растения, Хоуп бе слязла да ги посрещне с бинокъл в ръка. Щом я видя, Ларсън намали ход. Пени се втурна покрай него, привлечена от миризмата на цвъртящия бекон. Хоуп бе видимо обезпокоена.

— Какво има? — попита той.

— Моторницата — каза тя и посочи бялата точица в далечината, която се приближаваше. Зад нея се виждаше гъстата зеленина на сушата. През бинокъла отчетливо се открояваше яркосиньото знаменце. Хоуп знаеше какво значи това: разпоредбите относно акваторията на острова бяха строги. — Ти си я поръчал, иначе нямаше да идва насам.

— Да — отвърна той. — Аз я извиках. Но няма да ходя никъде. Не е това. Идваш ли с мен?

Ротем бе убедил Ларсън и Хоуп да останат под закрила не само по време на процеса срещу Рикардо Ромеро, но и до произнасянето на присъдата му. Сега, когато до процеса оставаха по-малко от три месеца, настояването към тях от страна на Министерството на правосъдието бе да поддържат „нулево присъствие“, както през изминалите няколко месеца. Човекът, който караше моторницата, бе от федералния патрул.