Читать «Светкавично бягство» онлайн - страница 168

— Вече ми отне живота веднъж. — И добави думите, които бяха най-трудни за изричане; думи, които се бе упражнявала да повтаря от момента, когато я бяха намерили в коридора: — Нека Бог ви прости — каза тя.

Отначало си помисли, че той е стрелял и е пробил дупка в главата й, че по някакъв начин се е преобразила, без да усеща болка, че се е издигнала над собственото си тяло и чува изстрела отдалеч, по-скоро като пукот на фойерверки, а не като последния звук, който някога щеше да чуе.

Изведнъж в стаята избухна светлина и тя осъзна, че може да види тази светлина. Последваха още фойерверки. И тя разбра, че не той е дръпнал спусъка. Беше се извъртял към прозореца, застинал пред спектакъла, който се разиграваше отвън.

По-младият мъж, който я бе открил, нахлу през вратата с паника в очите:

— Шефе?

Сега и тя чу стрелбата — кратки приплясквания и отсечен пукот.

Филип се бе вцепенил, докато си представяше как гостите му изпадат в паника при звука от стрелбата и как хукват към колите си.

70.

— Почакайте — нареди Ларсън на двете деца, когато първите снопове светлина се отразиха в ниските облаци над резиденцията. Напомниха му за Четвърти юли, за празненства и прекалено много пиене. Слаб и изнемощял от загубата на кръв, с рани, всяка от които безмилостно пареше от солената му пот, Ларсън се чувстваше по-зле, отколкото беше. Повечето от порязванията бяха повърхностни, никое не застрашаваше живота му и въпреки това усещаше, че отпада бързо.

Отпред Пени яздеше без седло, вкопчена в гривата на коня. Момчето — Адам, както най-сетне бе казало на Ларсън, бе прегърнало кръста на Пени, защото не бе свикнало с коне. Ларсън поведе ниския як кон за юздата първо в ход, после в тръс по пътека, която водеше на запад. Пред стаята с такъмите бе открил ламинирана карта на пътищата и пътеките в имението и сега я виждаше в главата си. Щяха да излязат на три главни отклонения — две надясно и едно наляво, за да стигнат източната граница на имението. Там трябваше да се срещне със сиатълските полицаи, макар да не гореше от желание да види самия Ротем. Хемп и Стъби щяха да бъдат радост за очите. Но единственото важно нещо сега бе да е заедно с Пени и Хоуп.

Когато започна стрелбата, той прецени, че шансовете на Хоуп са силно намалели. Щом имението бе нападнато, щяха бързо да се отърват от излишния багаж. Почти би повярвал, че вече е мъртва, ако не бе получил второто съобщение от своя мобилен телефон:

ММ 3 ет.

„Меридън Манър“, третият етаж. Беше пристигнало точно преди първите експлозии. Поне му даваше слаба надежда, че е избягала или е спечелила време.

— Светулка! — разнесе се глас зад него.

Двама облечени в черно командоси изникнаха едновременно иззад Ларсън. Единият пое юздите на коня, другият, вдигнал автомата, продължаваше да държи околността под прицел, непрестанно движейки се напред-назад.