Читать «Светкавично бягство» онлайн - страница 10

Хоуп щеше да тръгне в посока, обратна на тази, в която се намираха двамата агенти, и скоро щеше да увеличи колкото може повече разстоянието между себе си и тях. Щеше да търси прикритие. Да избягва публичните пространства. Изобщо нямаше да се обръща, както нямаше и да бърза, независимо колко безнадеждно станеше положението. Походката й щеше да бъде овладяна и измамно чевръста, поведението — безлично, макар и напълно целенасочено. Никога повече нямаше да стъпи в този театър каквото и да поставяха. Ако трябваше да я залови, щеше да му се наложи да тича; ако се затичаше, двете хрътки задължително щяха да го последват; а ако ги отведеше до нея, щеше да стане ясно, че я е предал.

Притиснаха го от всички страни. Ларсън реши да провери намеренията на агентите, като се смеси с тълпата и се насочи към противоположния изход. Но главата му стърчеше над останалите, сякаш беше качен на платформа сред карнавално шествие.

Както се очакваше, двамата незабавно го последваха, грубо разблъсквайки хората, за да си проправят път и да пресекат пътя му. Ларсън заседна сред тълпата, блокирана от инвалидна количка, задръстила изхода. Втурна се през вече опразнен ред с намерението да се откопчи от мъжете. Подът бе обсипан с театрални програми. Добра се до десния фланг и си запробива път към вътрешно фоайе, където гъмжеше от объркани хора.

Противно на навика си, той започна да се оглежда сред тълпата за жена с шал или шапка, насочила се към главното фоайе и вратите след него. Не я зърна, и по-добре. Нямаше желание да я забърква с тези двамата.

Някой подвикна зад него и той разбра, че са те. Адреналинът щипеше нервите му. Стомахът му се обърна от миризмата на човешка пот, одеколон и парфюм. Проби си път наляво, пълният му пикочен мехур го поведе надолу по широка и дълга редица елегантни стълби към опашката от мъже, нямащи търпение да застанат пред писоарите. Чу името си и се приведе. Това му припомни по неприятен начин годините в гимназията, сякаш го викаше треньорът му или директорът на училището.

Рискува да погледне и видя, че здравенякът с гьонената физиономия и сприхавия нрав го следва, а по-младият направо подтичва към него.

Спря се на стълбите и потокът нетърпеливи мъже го понесе със себе си. Той се обърна към двамата си преследвачи, когато се приближиха достатъчно; изражението на по-старшия издаваше изненада, че Ларсън е позволил да бъде заловен.

— Дайте ми една минутка — каза Ларсън, докато продължаваше надолу, твърдо решен да изглежда спокоен.

Стигна до нивото на мазето и влезе в тясно антре, обзаведено с огледало, дървена масичка и два тапицирани стола, сякаш заети от някой музей. След антрето се намираше самата тоалетна с приблизителния размер на футболно игрище. Умивалниците бяха насреща. Отляво бе помещението с кабинките; отдясно — обширна зала, пълна със старинни порцеланови писоари — трийсет или четирийсет. Вградени в стената, писоарите му се сториха изненадващо красиви, съвсем очевидно бяха антики.