Читать «Свеж поглед в Сребърния град» онлайн - страница 6

Чичо Куин протегна ръка и прегърна брат си през рамото.

— Какво ли не бих дал за това, Мартин, но съм потънал в ангажименти и сега в четвъртък трябва да се връщам на запад. Не ме оставят минутка да си отдъхна. Няма нищо по-приятно от това да прекарам един спокоен ден с теб и Грейс във вашия дом. Поздрави я, моля те, и й кажи какво прекрасно момче е възпитала. И двамата сте го възпитали.

— Добре, ще й предам — обеща баща ми и след още малко залисия тръгнахме.

— Детето по-добре ли е? — попита ни старецът във фоайето на излизане.

— Беше само една мигла, сър — отвърна баща ми.

Когато се намерихме навън, се поинтересувах дали можем да открием отворена книжарница.

— Нямаме пари.

— Никак ли?

— Докторът взе пет долара. Ето колко струва в Ню Йорк да ти влезе нещо в окото.

— Не съм го направил нарочно. Да не мислиш, че съм си отскубнал миглата и съм я забил вътре самичък? И не съм те пращал да викаш лекар.

— Знам.

— Не може ли просто да влезем в някоя книжарница да погледаме?

— Нямаме време, Джей.

Но когато стигнахме на Пенсилванската гара, до следващия влак оставаше още цял половин час. Седнахме на една пейка; баща ми се сети за нещо и се усмихна:

— Ама какво ще кажеш, страшно умен е, нали? Мислите му изпреварват моите с шейсет светлинни години!

— Чии мисли?

— На брат ми. Видя ли как се скри в банята, докато си отиде лекарят? Ей тъй се правят пари. Богатият колекционира банкноти, както филателистът — марки. Знаех, че ще направи така. Още когато прати да повикат лекар, разбрах, че аз ще трябва да платя.

— Та от къде на къде той ще плаща! Ти трябва да си плащаш.

— Точно така. От къде на къде той. — Баща ми се облегна назад, гледайки право пред себе си, със скръстени, отпуснати в скута ръце. Кожата под брадичката му беше увиснала; слепоочията — хлътнали. Алкохолът сигурно не му понасяше. — Затуй Куин е това, което е сега, а аз — това, което съм.

Покълващият ми гняв, изглежда, бе желание да го накарам да се опомни, да се отърси от старостта и от умората.

— Добре де, защо си взел само пет долара? Трябваше да допуснеш, че нещо може да се случи.

— Прав си, Джей. Трябваше да взема повече.

— Виж. Точно отсреща има отворена книжарница. Ако беше взел десет…

— Отворена ли? Не ми се вярва. Просто са оставили осветена витрината.

— Какво като не е? Голяма работа! И каква ли книга можем да купим за пет долара! Колко, мислиш, струва една сносна книга за Вермеер? Най-малко петнайсет долара, дори на старо, с кирливи страници, целите сплескани с кафе — продължавах аз, като терзаех пронизително равнодушната, вбесяваща ме фигура на баща ми, докато излязохме от града. Щом взехме влака за вкъщи, внезапното ми раздразнение стихна; това беше нещо като ритуал помежду ни и той бе изтърпял крясъците ми смирено, кимайки в знак на съгласие, като акушерка, израждаща фамилната гордост. Минаха години, преди да стане нужда да ида пак в Ню Йорк.

Информация за текста

John Updike

The Lucid Eye in Silver Town,

Сканиране: moosehead, 2009

Редакция: Alegria, 2009

Издание:

Джон Ъпдайк. Задачи

Народна култура, София, 1985