Читать «Сборник "Вещерът" - цялата поредица» онлайн - страница 1676

Коруин бавно се приближи до стълба и свали от куката навито конопено въже.

— За разлика от теб, жено — каза той, проверявайки с дърпане здравината на въжето, — аз имам и възможност, и желание да ти навредя. А тъй като желанието е истинско и силно, то и вредата ще е голяма. Ще ми кажеш веднага какво знаеш. В противен случай ще ти изпотроша ставите.

— Опитай.

Когато той скочи към нея, тя направи само една крачка встрани и отвори малка врата в задната част на плевнята. На прага стоеше Исмаил Сасамон. Конетабълът едвам го позна.

Хенри Коруин беше смел човек. Той не се парализира от страх, а малко хора не биха се поддали на паниката при вида на Исмаил Сасамон. Индианецът беше гол, само бедрата му бяха покрити с разкъсана, завързана около кръста му риза. Лицето му. от челото до брадичката беше почернено с дървесен въглен, косите бяха завързани на опашка и украсени с орлово перо, торсът беше нашарен със сажди, глина и червена кора.

Хенри Коруин не се уплаши. Той светкавично измъкна изпод сюртука си пистолет, дръпна петлето и стреля право в лицето на индианеца. Но Исмаил Сасамон беше не по-малко бърз. Той отби дулото и куршумът се заби в гредата над дъската. В кълбата дим и посипващия се от тавана прах конетабълът за миг изгуби ориентация. И повече не успя да я намери.

Исмаил Сасамон го удари в слепоочието с покомокона. Конетабълът се олюля, а индианецът го удари още веднъж, така че слепоочната му кост изпука и хлътна. Коруин падна, хриптейки, напрегнатите му крайници затрепериха спазматично.

Индианецът седна на гърба му, хвана го за косата. Измъкна от колана си нож, стоманен нож от онези, с които търгуваха холандците от Шенектади. Направи кръгов разрез на кожата на черепа — над челото, над ушите и през тила. Не беше правил това никога през живота си, но се получи напълно ефективно.

Дърпане, бърз плосък разрез по темето, пак рязко дърпане. Конетабълът закрещя така, че от пода и стените отново започна да се сипе мазилка. Исмаил го резна през адамовата ябълка. После скочи, размахвайки скалпа.

— Хи-и-их ей, ей, ей, е-е-е-ейейе хи-и-и-и-их!

Джемайма Тиндал наблюдаваше всичко това с усмивка, придаваща на лицето й вид на череп.

* * *

— Това е омагьосано село… — простена Джейсън Ривет, неспособен да се успокои след онова, което беше видял в процепа между дъските на плевнята. — Защо дойдохме тук… Всичко това са магии…

— Стига си дрънкал — промърмори чичо Уилям.

— Не ставай глупав, момче — щракна със зъби преподобният Мадокс.

Джейсън ги предупреди навреме. Сега всички бяха навън — пасторът, Абирам Торп с мускета, чичото с късата пушка. От верандите на къщите ги наблюдаваха жените. Мълчаливи. Неподвижни като стълбове. Около дългата маса край строящия се хамбар седяха мъжете. Те ядяха безмълвно, бавно вдигайки дървените лъжици. Не ги интересуваше нищо. Включително и приближаващият се Исмаил Сасамон, пеещ, крещящ, размахващ ножа и томахавката, гол, с почернено лице, омазан с глина, опръскан с кръв.

— Ей, ейа, ейа, ей, ей, ейа, ей…

— Стой, Исмаил! — извика пасторът. — В името на Бог ти нареждам да спреш! Исмаил!