Читать «Сбогом на таласъмите и други приказки» онлайн - страница 29

— Разгеле, Мъркоте. Откога се каня да те питам какво нещо са това книгите. Мислех, че са отрова за мишки. Ама гледам, мишките ги ядат и нищо им няма.

— Книгите не са за ядене.

— Че за какво са тогава?

— За четене. Хората ги четат и от това стават по-умни.

— Уха-ха-ха — затресе се от смях Дългата опашка. — У бре, уха-ха-ха.

— Какво смешно има?

— Ами мишките защо не стават по-умни, а? Хванах ли те, че лъжеш.

— Те ги ядат, а не ги четат.

— Дай аз да ги прочета. Една, две, три — от тая страна. Една, две, три — от оная. Ето, вратата е готова.

— Тава не се казва четене, а броене.

— Ти пак много знаеш. Хайде да почваме, че откога не съм играл футбол. Къде е топката?

— Никаква топка! С орехи. Такава шумотевица ще се вдигне, че Панчо ще изгуби и ума, и дума.

Всеки подбра по един орех и го зарита към вратата на другия.

— Гол!

— Дузпа!

— Тъч!

— Само „Таласъм“! Само „Таласъм“!

— Два на един за „Караконджо“.

Вдигна се такава олелия, че играчите не чуваха собствените си гласове. Изведнъж Мъркот им даде знак да спрат.

— Шт. Тихо. Стори ми се, че Панчо плаче от страх. Може да сме прекалили.

Ослушаха се. Не беше Панчо, а баба Пена.

— Къш, бре. Чумата да ви насмете, дето ми разпиляхте орехите. Писи, писи, писи. И тоя проклет котарак къде се изгуби. Писи, писи, Минчо. Къде си бре?

— Ама тя наистина смята, че сме миш… миш… миш…

— Мишмаш?

— … мишки — заекваше Караконджо, тоя път от умора.

— Знаех си аз, че твоите умни идеи дотам ще ни докарат, Мъркоте, ама защо те послушах.

— Има нещо, което още не мога да разбера — призна си Мъркот. — По-нататък ще стане ясно.

— Имаш да вземаш, ако смяташ, че и по-нататък ще се оставя да ме подвеждаш. Марш по местата си и никакви нови идеи повече! — кресна Дългата опашка.

— Да, но тя сега ще изпрати котарака Минчо. Трябва да го прогоним на всяка цена.

— Заеми се с обезвреждането на котарака и после при тенекията! — сурово изкомандва Дългата опашка.

Мъркот сложи един орех пред лапата си и зачака на отвора за тавана. Когато там се показа муцуната на котарака, той ритна ореха. Минчо бе улучен точно в средата на носа и моментално тупна обратно долу на терасата.

— Върна се пущината — затюхка се баба Пена. — Тъй си е то, глезено коте мишки не лови. Панчо е виновен, Панчо. Цяло лято играе с тебе и те разглези.

Баба Пена тръшна вратата и се прибра отново в стаята си. Мъркот се заслуша, но не чу ни звук.

— Знаете ли, че напразно сме тропали. Панчо го няма — заключи той.

— Няма, няма, няма — зарадва се Караконджо, че ще може на спокойствие да си хапне от пресните орехи.

— Глупости — възрази Дългата опашка. — Как ще знаеш, че го няма, като не си слизал в стаята, нито си поглеждал през прозореца. А и къде ще е Панчо? Щом се смрачи, него го хваща страх и се прибира.

— Ако беше тука, баба Пена щеше да му се скара, че е прехранил котката. А тя нищо не каза.

— Пак много знаеш, ама няма кой да те слуша. По местата си! Ще изпълним коронния си номер, па да видим дали не е тук Панчо. Пригответе се за песен. Къде е тиганът да ви дам тон?