Читать «Сбогом на таласъмите и други приказки» онлайн - страница 23

Зарко малко се разочарова, че ще стои затворен в една стая, но понеже не знаеше в какво точно се състои работата на баща му, беше благодарен на портиера за упътването.

На заседанието през цялото време говореха и пушеха. Зарко се отегчи до смърт. Изведнъж го стресна гласът на председателстващия:

— Зарков, ти какво ще кажеш.

— Искам да попитам, няма ли да работим — каза Зарко.

Всички погледи се обърнаха към него. Чичо Пешо изтича при председателстващия и си зашепнаха нещо.

— Ясно — каза оня. — Ей, Зарков, тия нерви ще ни разсипят. Знаех си, че всички ще пощуреем, но не очаквах да почне от тебе. Даваме ти десет дена служебен отпуск. Почивка му е майката. Другарят Пешев веднага ще те откара с колата да се поразведриш.

Пешев веднага го хвана под ръка и го поведе към вратата.

— Чичо Пешо, сега ми станаха ясни някои работи — заговори Зарко в колата. — Разбрах защо вие, възрастните, се карате на децата да не играят. Защото децата обичат да правят това, което им се прави. А вие обичате да правите това, което не ви се прави.

Пешев го загледа смаян и едва не изтърва волана.

— Как така? — помъчи се да запита той колкото се може по-спокойно, но личеше, че се бои от лудия си пътник.

— Ами така — продължи Зарко. — Не обичате някого, а му пращате подаръци. Присмивате се на други, а всяка събота ги каните на гости. Казвате, че заседанията губят време, а все заседавате… Ех, да можеше да ме върнеш на Горната земя.

— Ще те върна, ще те върна. Разбира се, че ще те върна — гальовно му заприказва чичо Пешо, защото знаеше, че лудите не бива да се дразнят. Ако лудият твърди, че е Наполеон, съгласявай се. Ако се смята за просено зърно, съгласявай се. — Ей сега ще спрем на язовира и оттам ще заминеш за Горната земя.

Пешев смяташе, че говори налудничаво с налудничав човек, но излезе точно така. Лодката си беше на същото място. Зарко коленичи на брега и посегна да я хване за ръба, за да я изтегли. И в тоя момент дъното с лодката се повдигна нагоре, чу се бръмчене като на големия асансьор в ЦУМ и Зарко полетя към Горната земя.

Сигурно сте забелязали при пътуване, че връщането става много по-бързо от отиването. Докато Зарко се усети, видя се отново наведен над басейнчето в южния парк. Над водата полегна голямата сянка на баща му.

— Стига с тая лодка. Откога висиш като щърк над езерцето. Хайде да се прибираме, че гостите вече ще дойдат.

— Кои гости? Пак ли патката, дето се смята за…

— Млък! Колко пъти съм ти казвал, че което се говори в къщи, не се изнася навън. Ама аз съм виновен, че те оставям да стоиш при гостите до късно. Тая вечер ще прощаваш.

— Че и аз вече не искам да оставам при вас. Хич не е интересно да си възрастен. Допреди малко бях на Долната земя и се уверих в това.

— Къде си бил? — облещи се баща му.

— На Долната земя. Където живеят само възрастни. И аз бях възрастен. По-хубаво е да си дете.

— Детето ми — изохка таткото и сложи длан на челото му. — Не, нямаш температура, слава Богу. Какви са тия бълнувания за Долната земя?