Читать «Сбогом на таласъмите и други приказки» онлайн - страница 14

— Бр-р-р, студено — рече на края примирително бай Тричко, след като китът го обля с един фонтан морска вода.

— Това е нищо — рече Голиат. — Ще видиш на дъното какво е.

— И защо ме осъждате? Да не би да е заради дупката?

— А ти какво си мислиш? — запита го на свой ред китът. — Ще направиш морето на решето, а ние, неговите обитатели, ще си траем, а?

— И вашият рибешки мозък е колкото хорския — захвана поуспокоен майстор Тричко. — А бе може ли да се направи дупка на морето?

— Ами като не може, ти защо си се заел?

— За да се прочуя, че правя нещо голямо. И успях. Преди това ми се подиграваха, че нищо не ми иде отръки. А сега ме поставят по-високо и от Колю Фичето. Защото кой не е правил мостове, чешми и черкви? А дупка на морето не е правил никой, освен мене. Оня е местна величина, аз съм световна.

— Ама нали рано или късно щеше да се разбере, че няма да направиш никаква дупка?

— Да, но тогава вече аз щях да бъда на пенсия. Само вие с вашия проклет морски цар ми объркахте работата.

— Да разбереш, че нашият рибешки мозък е по-прозорлив от хорския. На нас още отначало ни беше ясна работата. И затова те осъждаме, преди да излезеш на пенсия.

— Че какво ви вади очите един пенсионер, който при това не е успял да направи на морето дупка?

— Ами какво правят пенсионерите? Клечат и ловят риба с въдица. Именно с това не можахме да се примирим. Хем цял живот да се правиш, че пробиваш на морето дупка, хем после и пенсия да ти плащат. Хем и да нанизваш на въдицата си невинните рибки. Особено последното много разгневи морския цар и ме прати да те откарам на дъното на морето. Май че стигнахме мястото на потопяването.

И китът се гмурна в морската бездна с майстор Тричко върху гърба си. При гмуркането се образува дупка на морето.

Разбира се, след като потънаха, над тях дупката се затвори…

Въздушни пирати

Моторите на самолета София — Търговище бръмчаха равномерно. Пътниците четяха вестници и списания, които си бяха купили на аерогарата. Нямаше стюардеса.

Това улесни терористичната акция на Панчо, който работеше без съучастник. От дълги наблюдения по телевизията бе стигнал до извода, че когато терористите са повече от един, има опасност някой от тях в последния миг да се разколебае.

Панчо стисна в джоба си дръжката на въздушния си пистолет и с твърди крачки се запъти към кабината на пилота.

— Малкия, клозетът е към опашката — извика някой зад него, но Панчо не се и обърна.

Бутна грубо с крак вратата на кабината и тя се отвори. Пилотът вдигна глава от уредите и го погледна дружелюбно.

— Искаш да разгледаш ли? Заповядай. И ти ли ще станеш пилот, като пораснеш?

Панчо измъкна пистолета, който съвсем приличаше на истински и го насочи към пилота.

— Курс към Стокхолм! — изръмжа той колкото се може по-дебело.

— Ох, и от тия ли тихи вътрешни линии взехте да ни отвличате — изпъшка пилотът и завъртя кормилото в посока към Стокхолм. — Ало, някой друг терорист случайно да желае в някоя друга посока? — запита летецът, като заничаше да види дали няма човек зад Панчо.