Читать «С инжектор в ръка...» онлайн - страница 3

Големи, лигави червеи с уста като на автоматична пералня — ето какво представляваха те стига да ги извадим навреме от казана със сярна киселина. Откровената им грозота пораждаше у нас силни стомашни контракции и това бе една от причините поради които натискахме доста бързо спусъка. Другата бе… Е, ако сте виждали двубой между анаконда и късокрако гну, значи знаете какво имам предвид.

Когато и последният изстрел оттекна и димът се поразсея, видяхме какво бе останало от базата. Настоящият й вид можеше да разстрои и военен инспектор.

— Май успяхме. — каза Равена в унисон с мислите ми.

— Да, така смятам. — казах аз, разтърквйки енергично китката си. — Това се казва атака.

Придвижвахме се към позиция Б, където щяхме да се скачим към транспортерите. Бяхме получили сериозна повреда в задният отсек и играехме опасната игра „настъпи мината“. Ако един изстрел от лазомет попаднеше върху бронята на танка, щяхме да полетим и без помощта на транспортерите. Но не ми пукаше — битката беше приключила.

— Зле ми е. — промълви Болдуин.

В момента не можех да му обърна внимание, защото правех измъчена маневра около развалините на земен изстребител.

— Равена, виж какво му е. — казах.

— Май е загубил кръв.

— Дай му една доза!

Чух, как Равена извади инжектора и нагласи дозата. Чух и виковете на Болдуин, но не им обърнах внимание. После дойде и сблъсъка. Някой стреляше в гърба ни. Накрая вече нищо не чувах. Дойдох в съзнание на борда на спасителния катер. Над леглото ми се беше надвесила сестра Рейчъл.

— Усмихни ми се и ти! — казах благо аз.

Не се усмихна.

— Можеш ли да говориш с главнокомандващия, войнико? — попита ме някакъв мустакат тип в парадна униформа.

— Разбира се, сладур. Накъде е пресцентъра?

Той постави пред мен преносим видеофон и аз му се усмихнах.

Ама защо всички са толкова намръщени?

Изображението на монитора се размъти. Бог ми е свидетел, че ако минути преди битката главният се беше здрависал с мен, щях да консервирам ръката си и да я заменя с изкуствена. Сега трябваше да съм дяволски щастлив. Та, той щеше да говори с мен! Но не бях.

— Поздравления, сержант Дивайн! — започна тържествената си реч. После каза нещо за съвършенството на земната раса и за качествата, които я извисяваха над останалите — за патриотизма и способността да дадеш живота си за идните поколения. Обеща да ме награди с орден за храброст.

Виждах как мести устните си, но до мен достигаха само откъслечни звуци. Думите му прелитаха покрай ушите ми като закъснели прелетни птици. В изтерзания ми ум изникваха странни картини и започнаха да се нареждат в огромен пъзел, като отключиха в мен болезнени спомени. Цялата битка потече пред очите ми като панорамен филм. Явно действието на опиата преминаваше.

Виждах разбити изстребители и преобърнати танкове. Чувах виковете на горящи пехотинци. Зърнах войникът, който побегна от зеленикавата, изгаряща слуз на влечугото, но попадна под веригата на нашия танк. Тогава Равена ми каза колко много обичал бадеми. Прилоша ми. Червена пелерина падна пред очите ми и скри омотаните тръби и бълбукащите системи. После усетих нечия ръка. Живителната течност потече във вените ми и се сля с разредената ми кръв.