Читать «С инжектор в ръка...» онлайн - страница 2

— Ееех, Дивайн! — погледна ме глупаво той. — Имаш ли представа, какво представлява боецът без своя страх, а?

Гледах го недоумяващо в очите. Виждах как зениците му се разширяват като приближаваща топка за бейзбол и нека ми откъснат ръцете ако в един момент не проникнах през тях. Видях орди от влечуги, които се спуснаха по хълма и заобградиха нашия танк. Изтръпнах. Дали не бяха това мислите на Равена?

— Кръвожадна машина за убиване. — продължи той. — Опиумът ми отне вярата в живота и моята индивидуалност, но не ми пука…

— Страхооотно — изблея внезапно Болдуин. Ноздрите му се разшириха като на побеснял хипопотам, а по челото му избиха капчици пот. Гледах го като хипнотизиран как свива и отпуска юмрукът си и осъзнах какво имаше предвид Равена. Чувствах се точно по същия начин — като машина за убиване. Дълбоко в мен приспаният разум се бунтуваше срещу новата ми личност, но за нищо на света не бих искал да я променям. Силата на новото чувство ме вдъхновяваше и ако в този момент ми пораснеха криле бих летял до пълно изтощение.

Танкът се измъкна от тясната котловина и бързо се понесе към пункт А. Земята се разтвори пред нас като недочетена книга и изпълни ума ми със студената си сивота. Не можех да се откъсна от мисълта, че около мен витаеше леденият дъх на смъртта. Само че този път я усещах като съюзник. Господи, колко много грешах само.

Най-сетне се дотътрихме до пункт А. Останалите вече бяха приключили с прегрупирването и нетърпеливо оакваха сигнала. Радиостанцията се раздираше от възбудени гласове на мъже, готови да убиват. Заслушах се.

— Дявол да го вземе, къде са скапаните влечуги?

— Скоро ще се здрависаш с тях, войнико.

— Хей, Макферсън, майка ти, не ти ли е казвала да не си играеш с опасни неща? Внимавай да не си улучиш онази работа.

— Що не ме цунеш отзад!

— Хей, момчета, някой знае ли в кой отсек живее сестра Рейчъл?

Преместих танка на по-изгодна позиция от която можехме директно да атакуваме хълма, без да рискуваме да бъдем поразени отзад. Видях огромната сянка на боен кръстосвач пред нас, когато получихме трансмисията. Вражеският лагер светна по картата като огромен лунапарк. Влечугите бяха точно зад възвишението.

— Това е! — казах аз. — Веселбата започва.

Около нас пехотата се размърда. Още докато се катерехме нагоре видях първите кълба дим да се стелят към мътното небе. Само след минути въздухът щеше да се реже с нож. Тъкмо се готвехме да се спуснем по обратната страна на склона, когато бомбата избухна и светът се разтресе. В средата на бойното поле земята се разтвори и погълна в огромната си паст всичко наоколо — хора и влечуги. По-голямата част от гъсениците обаче се бяха заровили още при първите изстрели — отвратителен навик, за който обаче се бяхме подготвили с няколко дузини сондиращи ракети с пробивни глави.