Читать «С вкус на сол и мед» онлайн - страница 8

Гората навън е висока, надвиснала, но вътре в бунгалото е уютно, съвършено. Малкото пространство на старата къщичка, в която нищо не си отива с останалото — червен юрган, ментовозелен линолеум, огромни лъжици и малки ножове — вдъхва спокойствие. Тъкмо мястото за една съсипана, объркана, неугледна жена. Същата тази съсипана, объркана, неугледна жена може да стане невидима тук само като затвори очи и приложи номерата от детството.

Пристъпвам към гардероба, в който снощи в тъмното открих юргана. Замайващият лепкав мирис на нафталин изпълва въздуха, когато отварям вратата, и ми се струва, че той се килва още повече. Също както в шкафа под мивката, вътре няма много неща. Дъждобран на плетена закачалка, чифт огромни ботуши, сини гумени сандали. В едно чекмедже откривам зелено одеяло „Хъдсън Бей“ и колосани кремави чаршафи с пръснати по тях сиви петна; в друго е пъхнат вълнен мъжки пуловер на синьо райе с три кожени копчета, чорапи, които не са успели да разубедят опортюнистично настроен молец да похапне от тях, чифт много използвани градинарски ръкавици.

Взимам пуловера и го обличам. Вълната драска кожата ми, но поне ме стопля бързо. Поглеждам към дървения стол до малката маса и решавам да изнеса закуската си навън. Вратата скърца недоволно, когато се облягам на нея.

Идвала съм в бунгалото само няколко пъти. То се намира в малка крайбрежна гора, близо до Чъканът Драйв, между Сиатъл и Ванкувър. Най-близкото село се нарича Едисън, а аз го помня единствено заради Томас Едисън и защото на два пъти сме спирали там, за да пием кафе. Кафе и сладки от място, където приемаха единствено пари в брой. В момента копнея за глътка кафе.

Оглеждам сечището, което ми се струва спретнато, дори поддържано, макар да не мога да си представя, че това е дело на човек от семейство Гарднър. Алекс не е идвал от доста време, а пък брат му Даниъл е забол нос в учебниците в колежа. Ще става адвокат, за огромна радост на родителите си. Взирам се към дърветата и търся с поглед мъжа от прозореца, но нито го виждам, нито го чувам. Настанявам се на един от столовете, поставям кутията и вилицата на подлакътника и се облягам назад.