Читать «Роман за Лисан» онлайн - страница 97

100

Ст. 295: Вж. «Лисан и вълчицата», ст. 1131.

101

Ст. 324: Вж. бел. към ст. 1035 от „Лисан на съд“.

102

Ст. 339: Още ранната християнска традиция влага символика в посоките изток-запад. Корабите на християнските храмове са на изток, гробовете също следват оста изток-запад, като на изток се полага горната част на тялото. Молещият се християнин също трябва да е обърнат с лице към изток. Бурлесковите жестове на Изангрен пародират под формата на инверсия въпросната традиция.

103

Ст. 371: Халеб, днешно Алепо. Вж. бел. към ст. 1524 от „Лисан на съд“.

104

Ст. 474: Вж. бел. към ст. 1625 от „Лисан на съд“.

105

Трите разказа от този бранш са писани през 70-те години на ХІІ век. Основните черти на антагонистите са вече определени. Макар и самостоятелни, между интригите на първите два разказа има последователност: в първия вълкът мами Лисан в подялбата на свинския бут, във втория получава възмездие. Водещ елемент и в двете истории е мотивът за глада. Третият разказ, „Жалбите на Изангрен и на мечока Брюн“ въвеждат темата за кралското правосъдие във връзка с прелюбодеянието на Лисан с вълчицата Херсан. Сюжетно разказът предхожда и подготвя „Лисан на съд“ от бранш І. За пръв път кралският двор е представен като трибунал, който изслушва тъжителите Изангрен и Брюн, преди да обсъди доводите „за“ и „против“ жалбите. От този момент нататък съдебното заседание се изражда в свада между съдебните заседатели. Накрая те се обособяват в два враждуващи лагера или по-точно в две вражески армии. Противниците на Лисан имат за предводител песа Рьонел, провъзгласен за най-мъдрия и обективен съдия. Всъщност той се оказва най-ожесточеният преследвач, който с хитрост иска да залови Лисан. Пародийната претенция на правосъдието да помири страните в спора прераства във военно опиянение, обхванало и двата лагера.

106

Ст. 58: Относно мнимата смърт на Лисан вж. бел. към ст. 245 от «Лисан и Изангрен в кладенеца». Мотивът, редом с други ситуации на недоразумение, е типичен прийом във всички жанрове на масовата култура.

107

Ст. 150: Вероятно става дума за св. Яго (Сантяго) от Компостела, прочуто място за поклонение.

108

Ст. 182: В средновековното облекло ръкавът е самостоятелен елемент. Вж. бел. към ст. 516 от „Лисан на съд“.

109

Ст. 271: Вж. «Лисан и вълчицата», ст. 1259–1294.

110

Ст. 284: Въпросният двубой е описан в „Дуелът между Лисан и Изангрен“ (1190).

111

Ст. 295: През ХІІ в. конетабълът е пръв военен съветник на суверена, а в негово отсъствие — главнокомандващ кралската армия.

112

Ст. 457: Въпросният данък от Константинопол не е исторически факт. Средновековните разкази често описват Ориента като рог на изобилието. В тази митична перспектива е и тукашното споменаване на Константинопол.

113

Ст. 471: През Средновековието разрешение за развод дава само Църквата, която по принцип отстоява християнската идея за свещения характер на брака. Кралската институция няма право да се произнася по бракоразводни въпроси. Нещо повече именно кралете най-често искали разрешение от Църквата, за да прогонят съпругата си и да сключат нов брак. Във Франция гражданският развод се въвежда със закон едва в 1792 г.