Читать «Роман за Лисан» онлайн - страница 96

94

Разказът, създаден в 1178 г., е сред ранните истории за Лисан. Анонимният автор дава безспорни доказателства за литературна зрялост, макар че заявява в началото скромното си намерение единствено да развлича. На пръв поглед „Кладенецът“ се придържа до вече утвърдената линия в историите за Лисан: гладът отвежда героя до място с храна в изобилие, където попада и антагонистът Изангрен; в надлъгването превес има Лисан, а вълкът на всичко отгоре яде здрав бой, но накрая отървава кожата и бързо се възстановява от раните. В този добре познат фабулен строеж авторът въвежда ново място на действие — кладенеца. Там Лисан иска да утоли жаждата си. Кладенецът структурира цялостния смисъл на разказа. Авторът го обвързва с две основни функции: рефлекторна (водната повърхност отразява лика на надвесилия се над нея) и векторна (движението в шахтата е възможно само по вертикалната ос горе/долу). Принципно безспорни, физическите особености на кладенеца се оказват илюзорни. Образите, отразени във водната повърхност, се възприемат като други същества. Първоначалното значение на опозицията горе/долу (душите на праведните натежават и слизат надолу, докато на грешниците се издигат нагоре) бива преобърнато „с главата надолу“. В несъвпадението между реалната фигура и нейното отражение, между първоначалното и новото значение на движението по вертикала авторът вгражда историята за двама хитреци, всеки от които мами другия. Аналогията между природата на героите и мястото на действието (кладенеца) свидетелства за художествен усет и за талант, сътворил истински шедьовър на късия разказ.

95

Ст. 7: Антиклерикалният дух на новия разказ се обяснява с единственото намерение публиката да се забавлява, а не да се поучава. Авторът се разграничава от популярните по онова време жития на светци. Отказът му да възпроизвежда ценностите на християнската книжнина за широката публика подсказва новия дух на цикъла за Лисан.

96

Ст. 18: За връзката лудост/мъдрост/истина говорят още древните автори (вж. Платон, Федър, 244 a, b, c; апостол Павел, Първо послание до коринтяни, 1, 18–31). Темата, застъпена също в редица рицарски романи, достига своята пародийна кулминация във фарса Адвокатът Патлен (XV в.) и в Сервантесовия Дон Кихот. Във Възхвала на глупостта (1511) Еразъм нарича „морозофи“ безумците, които се опитват да минат за мъдреци.

97

Ст. 63: Относно белите монаси вж. бел. към ст. 1020 от „Лисан на съд“.

98

Ст. 136: И тук Лисан реагира като в разказа за змиорките: първо засища глада си със сурово месо, после опича останалото. За пореден път наблюдаваме съжителство на животинското начало с човешкото.

99

Ст. 245: Мотивът за мнимата смърт на Лисан присъства в «Лисан бояджия. Лисан жонгльор» и в «Лисан и змиорките», писани 12 години след «Кладенецът» (1178 г.). Във всеки от тях мотивът търпи изменения. Докато в «Лисан и змиорките» героят се преструва на умрял, в «Кладенецът» той се обявява за покойник. В «Лисан жонгльор» слухът за неговата смърт тръгва от другите. А в «Дуелът между Лисан и Изангрен» всички смятат победения Лисан за убит, когато той оживява и отправя поредното си предизвикателство.