Читать «Роман за Лисан» онлайн - страница 7

От друга страна, след втората половина на ХІІІ в. около персонажа на Лисан се появяват нови творби. Те свидетелстват обаче за рязка промяна и в основния замисъл, и в естеството на главния герой. Техните автори също се оттласкват от християнската традиция, но не се задоволяват с намерението да забавляват. Имат по-скоро претенцията да бъдат социална съвест, морален коректив, да възпитават и разпространяват еклектично познания от различни области. Така се появяват Коронясването на Лисан (малко след 1250 г.), Промененият Лисан (около 1270 г.), Новият Лисан (края на ХІІІ в.), Преправеният Лисан (първата половина на ХІV в.). С подчертано сатиричния си тон и претенциозния си енциклопедизъм те са чужди на духа на разказите от ранния цикъл за Лисан и по-скоро свидетелстват, че времето им е отминало, отколкото се явяват тяхно продължение.

Разказите за Лисан са създадени в Златния век на средновековната художествен словесност във Франция — период на среща на високата култура с фолклора, на авторското творчество с анонимната традиция. От тази среща се ражда литература със свеж хумор. Подобно на сатурналиите и карнавалите, смехът в разказите за Лисан обръща за кратко време наопаки — сякаш на игра — картината на света, без да го отхвърля.

Стоян Атанасов

Бранш І

Іа Лисан на съд. Іб Обсадата на Мопертюи. Ів Лисан бояджия. Лисан жонгльор

Лисан на съд

Сир Пиеро с голям талант историята за Лисан и Изангрен е преразказал, но нищо той не отбелязал за свързания с тях процес, [5] следен с небивал интерес: понеже дворът обвинявал Лисан, че често се сношавал с вълчицата Херсан, че той в пороци я оплел безброй, [10] и щяла в лош път да поеме.         Това се случило по време на Възнесение Христово, когато розите отново лъхтят и глогът разцъфтява. [15] Лъв Знатни дълго размишлявал и най-подир, бидейки крал, бароните си призовал и те пристигнали веднага, тъй както им дългът налагал. [20] Лисан, известният лъжец, безцеремонният хитрец не щял да се яви. Мнозина твърдели, че той бил причина с безочливото си държание [25] за общото негодувание. Доложили на краля даже. Поканен бил да се изкаже вълка сир Изангрен и пръв застанал той пред краля Лъв: [30] „Кралю мой, всемогъщ и знатен, за този пакостник развратен кога възмездие ще има? Той моята жена любима в Мопертюи завел и щом [35] тя влязла в неговия дом, най-варварски я изнасилил, а на вълчетата ми мили се изпикал. След туй се врече, че щял тук в ден и час уречен [40] да защити невинността си, но пренебрегвайки честта си, избяга, без да се опита във своя собствена защита да каже думичка пред мен.“ [45] Лъвът му рекъл: „Изангрен, от този иск се откажете, че срам пред всички ще берете! Един ли граф, един ли крал, уви, с рога се е видял? [50] От глупост ли? Защо тогава на яд и гняв се те поддават? Сеньор, я по-добре си трайте!“ Мечокът Брюн подел: „Сир, знайте, че Изангрен е толкоз здрав, [55] че би могъл във своя гняв с Лисан и сам да се разправи посредством свойте зъби здрави. Ако по случая навреме съдът решение не вземе. [60] Но тука вие сте владетел и аз ви моля, прекратете чрез съд и по закон враждата между бароните в страната! Кажете кой тук заслужава [65] омразата ви и тогава той, зарад свойто поведение, ще срещне нашето презрение. Сир, щом Лисан е обвинен в безчестие от Изангрен, [70] най-редно ще е този път да бъде известѐн съдът. Не виждам по-добро решение. Ако Лисан е с провинение и му се потвърди вината, [75] пратете мене във гората в Мопертюи. Щом там го случа, кралю, на ред да го науча!“ Бикът Брюан след таз тирада започнал остро да напада [80] мечока: „Упрек заслужава, сир, всеки, който настоява под кралски натиск и давление набързо да изкажем мнение, че заслужава наказание [85] Лисан за прелюбодеяние. Нима затуй е свикан дворът? Ако безчинство той е сторил, тогава ни един от нас не би издигнал своя глас [90] в съда във негова защита. Защо вълкът на нас разчита? Ако Лисан бе прелъстил жена ми, кой би го спасил? Той никъде в Мопертюи [95] от мен не може се укри и на Лисан онуй от раз, кълна се, ще отрежа аз. Кажи, красавице Херсан, как тъй подлъга те Лисан? [100] Наистина ме хваща яд, че яхнал те е този гад.“ И язовецът се намесил: „Държа да изясним къде са причините, сеньор Брюан. [105] Ако не озаптим Лисан, тогава нека ви е ясно, че злото ще е по-опасно: не го ли точно преценим, на тройно зло ще налетим. [110] Във случая принуда няма: Лисан е обладал таз дама с любов и никак не върви вълкът от туй да се гневи. Кажете ми защо Херсан [115] не се оплака от Лисан веднъж поне? Яд прекален май проявява Изангрен. Защо пред краля и пред двора той сам разкрива си позора? [120] Щом има пръст Лисан в това, че е счупено гърнето, значи той трябва да го заплати. Кой би могъл да му прости? Щом дойде, аз ще го заставя, [125] ала и упрек ще отправя към теб, Херсан. Не прави чест и на мъжа ти, че до днес търпял е своята съпруга, която се задиря с други. [130] Сестрице те нарича той, а ти държиш се тъй, че бой си заслужаваш и презрение.“ Херсан, от срам и унижение, като божур се изчервила, [135] и възмутено заявила на язовеца: „Искам, сир, от днес да заживеят в мир Лисан и моят мил съпруг — да се сдобрят сега и тук. [140] Лисан не ми е нивга сторил това, което се говори. Не е направил той на мен туй, дето, като син почтен, на майка си не би направил. [145] Не ме е нивга злепоставил. Със жива жар, с вода възвряла пред Бога бих се закълнала и пред светците в небесата, че съм невинна… Но вината [150] все върху мене се стоварва и вече никой не ми вярва? Не смятам тук да защитавам Лисан. И пет пари не давам за туй какво съдът предвижда, [155] тъй както вас не ви е грижа за стрък магарешки бодил. Тревожа се, че моят мил съпруг, уви, не вярва в мен и ме вини, че всеки ден [160] с друг някой слагам му рога. И в своя син Пинсар сега, покрусена, кълна се аз. След сватбата ни час по час изнизаха се десетина [165] лета. Март тъкмо беше минал и в първия априлски ден — навръх Великден — с Изангрен се сбрахме. С гости храсталакът бе тъй претъпкан, че и сврака [170] не би намерила место, за да си свие там гнездо. В последно време от мнозина чух упреци, че съм лъжкиня, че нямам срам. В Светата Дева [175] пред всички в двора се заклевам, че както всяка монахиня, развратът тъй и мен подмина, че се на блудство не отдадох, че тялото си не продадох, че аз като в метох живях и на мъжа си вярна бях.“ [180]         Щом чуло как се защитила, магарето Бернар решило, че вече никой във гората не бива Изангрен да смята за рогоносец, и веднага [185] възкликнало: „Госпожо драга, ако и мойта магарица, и всяка срещната вълчица и всичките жени в тоз лес държеха тъй на свойта чест! [190] Бодили Бог да ми не дава и нищо да не ми прощава, ако се усъмня във вас. Напълно сигурен съм аз, че нивга с хитрини Лисан [195] не ви е вкарал във капан, че с ласки той не би могъл да ви подмами. Долен, зъл е тоя свят, щом порицава тоз, що похвали заслужава. [200] Под лош ли знак си се родил и толкова ли си грешил, Лисане, та не вдъхваш вяра и всички казват в надпревара, че си покрил Херсан с позор? [205] А тя твърди пред този двор, че с нея все си бил почтен. Кралю, ваш дълг е според мен тук ред и мир да въдворите и на Лисан да отредите [210] това, което заслужава. Под клетва аз ви обещавам, че много скоро той ще бъде при вас, та дворът да отсъди дали е имал провинение. [215] Но ако той със закъснение пристигне и не се покае, ще му внушите, че това е проява на неуважение“. Присъстващите с възмущение [220] възпротивили се: „Защо ли, сир, нужно е да му се молим да дойде тук? И свети Жил това не би ни го простил. Един-два дена потърпете, [225] но щом не дойде, наредете насила да го доведат пред трона ви и да дадат такъв урок на този скот, че да го помни цял живот“. [230] Лъвът ги спрял: „Защо без съд мнозина днес Лисан винят? Тоз, който смята да я кара нечестно, своята попара ще сърба. Щом Лисан към мен [235] е искрен, предан и почтен, не ще го мразя и обиждам, макар че тук мнозина виждат престъпник в него. Изангрен, за да не бъдете винен, [240] последвайте без притеснение Херсаниното предложение. Поне така бих сторил аз.“ Вълкът отвърнал с рязък глас: „Ако, обаче, не дай Боже, [245] Херсан на огън се подложи, тогава, сир, за моя случай премного хора ще научат и всички ще ме укорят… А враговете ще крещят: [250] «У, рогоносец, у, ревнивец!». Кралю, над този нечестивец, подложил ме на унижение, аз ще постигна отмъщение. Преди да дойде гроздоберът [255] със него сили ще премеря и ни стена, ни ров, ни брава не могат го спаси тогава“. Лъвът попитал: „Изангрен, как тъй ще бъде победен [260] Лисан? Той знае хитрини, с които толкова злини и поразии ще ви стори. Спомнете си, че скоро в двора всеобщ мир бе провъзгласен [265] и ако бъде нарушен, виновникът ще съжалява.“ Щом чул, че кралят повелява в мир всеки спор да се урежда, вълкът, не виждайки надежда [270] да бъде удовлетворен, подвил опашка огорчен. Е как Лисан да не ликува, щом Господ Бог така диктува! Не всеки с краля бил съгласен, [275] ама нали той бил всевластен, зарекъл се да уреди въпроса и да спогоди Лисан с вълка… Ала пет птици във тоз момент на колесница [280] се появили: Шантеклер, (петелът герест, пъстропер), и Пинта (тази, на която яйцата вред били признати за най-големите) и още [285] три други близки тям кокошки, петниста, бяла и червена, все от Лисан озлочестени. А в колесницата лежала безчувствена, съвсем умряла, [290] една кокошка с тежки рани със кълка смазана, с одрани крака, с изтръгнато крило — това неимоверно зло Лисан наскоро бил й сторил. [295]         Та тъкмо щял да свърши спорът, когато Пинта приближила до краля Лъв и заявила високо, но с прегракнал глас: „Обръщам се към всички вас, [300] барони звани и незвани — глигани, вълци, псета, сбрани по спешност. В пъклена неволя изпаднахме и аз ви моля сега за помощ и съвет. [305] Да бъде три пъти проклет моментът, в който съм родена! О, Смърт, ела, ела при мене, ела ме прибери, защото Лисан съсипа ми живота. [310] Пет братя от баща си имах, ала със стръв неутолима Лисан изяде ги… Ах, колко убийствена е мойта болка! А мама бе ми породила [315] и пет сестри, ала насила Лисан от четири лиши ме, а те със хубост несравнима се славеха. Гомбер от Френ обгрижваше ги всеки ден [320] в очакване яйца да носят. Ах, мили Боже, за какво са били тез грижи? За да може с тях своя глад да уталожи Лисан… Кажи, Купе, сестрице, [325] лежаща в тази колесница върху носилката, която ще ти послужи вероятно и за ковчег, как бих могла без вас такива теглила [330] да понеса? Дано, Лисане, от теб и пепел не остане, защото ти ни причини безброй невиждани злини! Ти хвърли вчера сутринта [335] трупа на моята сестра пред моя дом и на часа се скри дълбоко във леса. Гомбер, уви, той няма кон и не можеше да те догони. [340] Кому ли аз да се оплача, щом нищо другите не значат за теб?“ След тез слова горката в несвяст се свлякла на земята. Приятелките й видели [345] това, от скръб се олюлели и паднали. В миг всичко живо се стреснало и предвидливо с вода студена по главите напръскали ги… Щом горките [350] кокошки вече се свестили, към краля те се устремили и му се хвърлили в краката. В туй време, с мъка във душата и без да може да сдържи [355] сълзите в своите очи, петелът също се затичал след тях и чинно коленичил пред своя крал. За първи път така покъртен бил лъвът. [360] От яд въздъхнал, след това сърдито вдигнал той глава и всичко живо мигновено от страх замряло. Притеснено се заозъртали смълчани [365] пантери, мечки и глигани, а заекът Куар два дена безспир треперел в пот студена. Обзетият от жалост крал ядосал се, не си сдържал [370] гнева, с опашка той нанесъл тъй силен удар, че разтресъл палата, после се навел към Пинта и с твърд глас подел: „Заклевам се във паметта [375] на моя скъп и мил баща, госпожо, че ме трогна много бедата ви, и аз ще мога съдействие да ви окажа и тоз злосторник ще накажа. [380] По моя заповед Лисан ще бъде тука призован и подобаваща присъда ще му наложим, за да бъде зачетена законността.“ [385] Едва затворил той уста и Изангрен подел припряно: „Кралю, напълно оправдано е вашето негодувание. Ако с надлежно наказание [390] успеете да възмездите Купе и Пинта за бедите, които подло им е сторил Лисан, тогава всички в двора ще ви възславят. Тоз катил [395] жестоко е осакатил сестра им… Не от лична злост така говоря срещу тоз престъпник, не че аз го мразя…“ „Приятелю — в ответ му казал [400] лъвът, — Лисан ме възмущава безспирно. Аз го обвинявам в прелюбодейство, във притворство и в осъдително злосторство. Но нека първо за сестрата [405] помислим. Мир й на душата! Мечокът трябва да си сложи епитрахила, за да може да я опее, а бикът ще трябва хей там в онзи кът [410] за нея гроб да изкопае!“ А Брюн додал: „Наш дълг това е!“ След туй той сторил всичко нужно, и сбраните придворни дружно последна почит й отдали. [415] Три псалми охлювът изпял й, накрая хрътът и еленът за сбогом, с мъка споделена, държали траурни слова. В ковчег оловен след това [420] била положена сестрата и под едно дърво в гората погребали я. После двама придворни с лъскав къс от мрамор внимателно покрили гроба. [425] А върху плочата надгробна във епитафия четлива се сочело кой там почива: „Под туй дърво, в тоз таен кът мир найде на Купе прахът. [430] Лисан със своите зъби най-кръвожадно я уби.“ През плач проклела Пинта злобно Лисан, а Шантеклер към гроба пристъпил бавно… И от милост [435] неописуема се свило сърцето на онез, които присъствали и жаловито въздишали. А пък когато им поутихнала тъгата, [440] те рекли на лъва: „Държим, кралю, на тоз непоправим престъпник да се отмъсти. Той всички нас озлочести.“ „И аз на туй държа! — с твърд глас [445] отвърнал кралят. — Брюн, на вас разчитам: бързо издирете Лисан и тук го доведете. Не бива туй да се отлага.“ Послушният мечок веднага [450] приготвил се и през полето поел към мястото, където Лисан безчинствал и бесувал. Ала дордето Брюн пътувал, във двора нещо странно става, [455] което много утежнява нещата. Тъй като не можел страха си сам да уталожи, от треска заекът Куар се разболял и ни знахар [460] ни друг лечител бил способен да го спаси. Но щом на гроба на клетата Купе лежал два дни, по чудо оздравял с Господна помощ. Изангрен [465] бил от туй чудо изумен и тъй като почти от цяла неделя го ухо боляло, поискал от Рьонел съвет, а той му рекъл дни наред [470] безспир на гроба да лежи, та болката да потуши. И оздравял… Ако Рьонел не беше тоз обет поел, май никой не би имал вяра [475] във чародейството на цяра… Зарадвали се неколцина, но знае се, че на двамина — на язовеца сир Гринбер и на котака сир Тибер — [480] не се харесало: нали с Лисан приятели били. Мечокът след предълъг път най-сетне стигнал в онзи кът в Мопертюи, където бил [485] Лисан. Но Брюн се притеснил, че е дебел и че не може да влезе, за да му доложи заръката на своя крал. Той пред бърлогата му спрял, [490] а там измамникът изпечен спокойно си почивал вече. По пътя с ярка той се бил чрез взлом от някъде сдобил и хрускал бутчета. Мечокът [495] самин пред дупката дълбока се застоял и с плътен глас извикал му: „Това съм аз, Мечокът Брюн. Излез най-после, Лисане, че заръка нося [500] от краля!“ Но Лисан разбрал какво ядосаният крал цели и рекъл: „Толкоз път дотук си бил! Но щом лъвът, приятелю, те е заставил [505] да дойдеш, няма да се бавя. И без туй щях да тръгна аз. Постой да се наям завчас, че чака ме обяд чудесен, по френски маниер поднесен. [510]         Навярно знаеш, че във двора посрещат всички видни хора със думите: «Благоволете да си измиете ръцете!» и че слугите се стремят [515] ръкавите им да държат. Изпърво слагат им говеждо, а след това пред тях нареждат и други ястия. Когато бедняци влязат във палата, [520] за тях дори и пет пари не дава никой. Те дори место не могат да намерят край огъня и все треперят. За тях чиния постна стига, [525] че гладни псета им задигат насъщния. Слугите глухи за тях са — кокалчета сухи подхвърлят им като на куче. Богатият се е научил [530] комата си да стиска здраво, весден надясно и наляво да дебне нещо да открадне — било то за държанки гадни или за някой приближен. [535] Ако зависеше от мен, аз бих ги хвърлил във жарта и бих им пръснал пепелта на вятъра… Затуй отрано реших аз тук да се нахраня [540] със грах, приготвен със сланина, и да си пийна медовина.“ „Пресвята Дево, а медът отде се взе във твоя кът? Кълна се в свети Жил и в Бога, [545] че на стомаха ми най-много медът допада. Заведи ме където мед чудесен има.“ Щом чул това, Лисан пресметнал, че много лесно би го метнал [550] и рекъл: „Ако бях уверен, че винаги ще си ми верен, аз бих се, драги Брюн, заклел дори във своя син Ровел, че с превъзходен мед корема [555] ще ти напълня… Ще го взема, без да се бавя, още днес от там, където оня лес започва — той на Ланфроа е, на горския… Но аз не зная [560] как моя жест ще оцениш, дали не ще ми погодиш коварен номер?“ — „Не, Лисане! Не бих допуснал тъй да стане. Ти мен ме подозираш значи?“ — [565] „Да, Брюн.“ — „Но във какво?“ — „В това, че със нещо би ме изиграл“. — „Лисане, ти си полудял, ако престъпник виждаш в мен.“ — „Спокойно! Ще съм откровен: [570] изобщо в теб не се съмнявам.“ — „Лисане, чуй, аз клетва давам, тъй както се заклех пред краля, че верен ще съм ти до края на дните си.“ — „Добре, тогава [575] тез думи ме успокояват. Да тръгваме накъм гората!“ Върху конете те се мятат и във галоп натам поемат. Пазачът Ланфроа в туй време [580] с два клина цепел дъб дебел. Щом стигнали, Лисан отвел във гъстата трева конете и рекъл на мечока: „Ето, мой скъпи Брюн, в това дърво [585] е кошерът. Кажи какво по-сладко има от това?“ Мечокът Брюн навел глава и с настървеност непозната напъхал си в цепнатината [590] муцуната и двете лапи, че бързал с мед да се налапа. Лисан ехидно му подвикнал: „Не си достатъчно проникнал в цепнатината, кучи сине. [595] Дай по-навътре, за да стигнеш меда!“ Проклети да са дните на тоз лъжец и изкусител, дал на мечока Брюн съвет в разцепен дъб да търси мед! [600] Лисан и двата клина хванал, измъкнал ги и Брюн останал заклещен в цепката. Жестока била таз клопка за мечока. Дано Лисан бял ден не види, [605] дано направо в ада иде! Той поотстъпил пет-шест крачки и на мечока рекъл: „Значи със право те заподозрях. Нали с очите си видях, [610] че с дяволиите си мечи ти искаше да ми попречиш да хапна мед. Знам вече как да се държа със дебелак, решил от мед да ме лиши. [615] Лисан два пъти не греши. Нали да бях се разболял, от твойте грижи бих умрял!“ Понеже Ланфроа до тях се приближил, Лисан от страх [620] офейкал, но мъжът видял как Брюн отчаяно стоял и как безсилно кършел плещи, в разцепения дъб приклещен, и се затичал към селото [625] със викове: „Насам, защото един голям мечок в капан е и лесно можем да го хванем!“ Селяците, въоръжени с тояги, с брадви и с ръжени, [630] се втурнали да се разправят с мечока сред ужасна врява. Щом шум до него долетял, от ужас Брюн изтръпнал цял и в транс запитал се дали [635] не бива да се раздели с муцуната си, за да може да отърве тъй свойта кожа от брадвата на Ланфроа. Напрегнал мускули, глава [640] разтърсил, за да се измъкне, ала за жалост кожа смъкнал от скулите си наранени и кръв на вадички червени потекла му и от главата, [645] и от врата, и от краката. Освободил се Брюн все пак и търтил през леса на бяг, но селяните полетели след него и безспир крещели. [650] Сред преследвачите му бил Бертолд, наследникът на Жил, синът на Ястреба Хелен и Хардуен Бютевилен, Галоновият син Гомбер [655] и селският хлебар Тижер — той бил на Враната съпруг. Не бива да пропусна тук херцога на Англе Отран (веднъж, от лудост обладан, [660] той си жената удушил); сред шайката се появил и на Банкий синът Руслен, а Пьотигро, ожесточен, търчал с наточена секира. [665] Мечокът нито миг не спирал да бяга и да вика кански. Бащата на Мартен Орлеански във тоз момент размахвал вила, за да разпръсква тор изгнила. [670] Сподирил го и той и сварил тъй с вилата да го удари, че Брюн почти се сгромолясал. Привдигнал се, но там довтасал отнейде майстор на фенери, [675] в беглеца точно се примерил с рог волски удар му нанесъл и като клонка го разтресъл. Но в крайна сметка Брюн все пак успял да се спаси чрез бяг. [680] Ех, ако беше се добрал мечокът до Лисан, той щял да му плати и то по мъжки! Лисан чул как мечокът пъшка, назад избягал и се скрил [685] в Мопертюи, където бил съвсем надеждно защитен. Наблизо минал натъжен мечокът Брюн и с глас ехиден Лисан подел: „Ти там отиде [690] самин меда да изядеш, без страх, че ще си навлечеш с това заслужени беди и грях. Но сигурен бъди, че никой в храм не ще посмее, [695] като умреш, да те опее. В кой орден мислиш, че ще можеш да влезеш ти и да си сложиш червена капа?“ Затреперил от ярост Брюн, но не намерил [700] какво да каже на Лисан и хукнал като изтърван, от страх, че може да попадне на злия Ланфроа. По пладне, след като бягал лудешката, [705] той вече стигнал до палата, където бил лъвът събрал животните. Брюн се добрал до другите с глава разбита и цялата със кръв покрита, [710] а при това и без уши. Кой можел да го утеши, като го гледал тъй злочест. Лъвът попитал: „Брюн, кой днес така ти нареди главата, [715] защо си с рани по краката и шапката ти кой отмъкна?“ Брюн се привдигнал, но от мъка едва успял да отговори: „Кралю, Лисан туй зло ми стори“ — [720] и пред лъва се проснал пак. Да бяхте само чули как лъвът започнал да ръмжи, как взел от ярост да кръжи и да се скубе! После казал: [725] „Лисан направо те е смазал, мой клети Брюн. Кълна се в Бога, че аз ще го накажа строго, та твърде скоро да научи и Франция за този случай. [730] Тибер, къде си, котарако? В полето поеми напряко и намери Лисан… Предай на този подъл негодяй, че аз го призовавам в двора [735] да се представи час по-скоро. Кажи му да не се надява с преструвки да ни размотава и да не идва той със злато или с дарение богато, [740] а само със въже, с което да го обесим тук.“ И ето какво се случва. В манастира игуменът командва клира — щом кралят нещо е възложил, [745] Тибер какво ли друго можел да стори? Мигом полетял на мулето си той и спрял чак пред вратата на Лисан. Тозчас, макар и запъхтян, [750] към Бога и свети Леонар молитви занареждал с жар, защото той на тях разчитал да бъдат в негова защита срещу развратния Лисан — [755] злосторника необуздан, не чувстващ страх дори от Бога. Тибер неимоверно много се стреснал, щом видял насреща чер гарван — птицата зловеща, [760] вещаеща неща ужасни. Той креснал й: „Мини надясно!“ Но тя го стрелнала лукаво с очи и минала наляво, а за Тибер това било [765] поличба, че го чака зло: страдания и унижение. Той чувствал страшно притеснение и при Лисан не се решил да влезе, а му съобщил [770] заръката на своя крал, като все тъй отвън стоял. През зъби, злобно и надуто, Лисан му рекъл едва чуто: „Застанал си ми пред вратата [775] и явно търсиш си белята.“ След туй на глас висок подел: „Какъв зор тук те е довел, Тибер? Приятелю любим, добре дошъл. Дори от Рим [780] да дойдат гости, те едва ли, мой друже, биха ми отдали такава чест. Е, хайде, влез!“ „Дойдох при теб, Лисане, днес — подхванал котаракът плах, — [785] защото аз току-що бях при краля… Той те вика в двора. Освен Гримбер, май всички хора те мразят и очакват срочно да идеш.“ — „Нека те си точат [790] за мен зъбите! От това не ще ме заболи глава — отвърнал му Лисан. — Ще ида, щом толкоз искат да ме видят.“ Тибер веднага отговорил: [795] „И, според мен, добре ще сториш. Но знаеш ли, че прегладнях? След като толкова вървях, така отслабнах, че примирам. Случайно да ти се намира [800] петел, кокошка или нещо от този род?“ — „Тибер, усещам, че се шегуваш. Би ли ял, ако ти предоставя цял кош плъхове и мишки вкусни?“ — [805] „О, как не?“ — заоблизвал устни Тибер. — „Тъй ли? Добре, тогава. За утре аз ти обещавам, че мишки колкото си щеш ще имаш ти и ще ядеш, [810] дордето своя глад заситиш. Сега ме следвай по петите!“ Лисан от своята бърлога излязъл. Доста трудно смогвал Тибер със него да върви [815] и все пак следвал го, уви, не подозирайки измама. Отишли в село не голямо, а там — до всеки зид и плет кокошки и петли безчет. [820] Та как ли от домашна птица да се лиши една лисица! „Приятелю, чуй моя план! — подшушнал на Тибер Лисан. — Свещеник в края на селото [825] живее. Казвам го, защото хамбарите му и мазите са пълни с ечемик и жито; а в къщата му — миша гмеж: лови, яж, колкото си щеш. [830] И той ще ти се отплати, защото толкова щети му причиняват те. Аз бях в дома му скоро и успях шест-седем ярки да отмъкна: [835] от трички ядене си стъкнах, а другите са ми в килера. Ей под онази бариера мини и яж като разпран!“ Постъпил подло пак Лисан: [840] та тоз свещеник нямал нито овес, ни ечемик, ни жито — затуй го всеки съжалявал. Каквото имал, той го давал на своята държанка… Тя [845] му накърнявала честта с разгулното си поведение сред долнопробно обкръжение. Изяла му и му изпила наследството и го лишила [850] от всичко най-необходимо: ни крава, нито вол той имал; един петел и две кокошки все още щъкали под кьошка. Синът Мартен след време станал [855] монах и се заклел да хване лисицата: той примки здрави във близост с курника поставил, крадеца за да улови. Дано го Господ поживи [860] тоз син! „Тибер, — подел Лисан. — защо стоиш от страх скован? Ти влез, пък аз ще чакам тука! Кураж, приятелю, на слука!“ Затичал се Тибер стремглаво, [865] ала от примката тъй здраво за шията той стиснат бил и толкова се задушил, че се разврякал. Чул Мартен и викнал: „Има уловен [870] във примката крадец. Станете, хей, татко, мамо, запалете свещта и идвайте — лисана май се е хванала в капана.“ Жената с хурката веднага [875] се втурнала, мъжът с тояга завчас на двора изтърчал и град от удари залял Тибер. Бил страшно стреснат той от неочаквания бой, [880] озъбил се, настръхнал цял и в същия момент се взрял в яйцата на мъжа. Със нокти и със зъби Тибер едното изтръгнал. Писнала жената, [885] изпаднала в несвяст горката, Мартен над нея се навел, а в този миг Тибер поел към близката гора, все пак доволен, че намерил как [890] да отмъсти на тоз свещеник. А пък какво ли отмъщение очаквало Лисан? Той щом дочул, че в стихналия дом отекнал остър вик „Станете!“, [895] веднага плюл си на нозете, полето бързо прекосил и се в бърлогата си скрил. „Лисане, Бог за тебе ад да отреди! — проклел го с яд [900] Тибер. — Защо ти вяра хванах? Един ли път аз жертва станах на теб, лъжецо безподобен? Проклет да е и попът злобен, и курвата му! Господ нека [905] неволи праща им довека! Той всъщност вече си плати за сторените ми щети — лиших го от едната топка (как със една-едничка хлопка [910] ще бъде храмът огласен!). Дано детето им Мартен не види никога бял свят, от тежка болест още млад дано умре, да го убият, [915] задето тази поразия ми стори!…“ Дълъг път изминал Тибер и все така проклинал, най-после стигнал в двора, дето лъвът си бил събрал съвета, [920] за да реши какво да прави. Тибер веднага се отправил към краля, паднал му в краката и му разказал плачешката какви беди е преживял. [925] От яд обзет, добрият крал подел: „Съвет ми, Боже, дай да озаптя тоз негодяй! Възможно ли е аз, Лъвът, да съм обект за сетен път [930] на подигравките му гнусни? Нима ще трябва да допусна, че няма кой във мойто кралство на туй невиждано нахалство да тури край? Тоз кожодер [935] ме позори. Сеньор Гримбер, понеже ти си му съсед, кажи по твоя ли съвет се води той, та тъй ме мрази?“ „Как може да ви мине тази [940] нелепа мисъл през ума?“ „Тогава право във дома на хитрия Лисан иди и тука ми го доведи!“ „На мен той няма да обърне [945] внимание и ще ме върне при вас, кралю мой, за писмо, скрепено с вашето клеймо.“ „Да, прав си!“ — сдържано отвърнал Лъв Знатни, мигом се обърнал [950] към отзивчивия Босан, най-просветения глиган, и взел веднага да диктува писмото, после го датувал с печат и на Гримбер го дал. [955]         В пот язовецът се облял, дордето прекосил нивята, за да навлезе във гората. Задъхан, с падащата вечер вестителят пристигнал вече [960] до укрепените покои на шмекера и влязъл той през малка порта в крепостта. Лисан чул шум и мисълта, че някой би го умъртвил, [965] го стреснала, и той решил да се спотайва, да не шава, дорде не види какво става. По мост подвижен с бързи крачки Гримбер преминал и се качил [970] до входа със такъв вървеж, че тутакси ще разбереш кой може там да е пребягал. Лисан го разпознал веднага и рекъл му: „Какъв късмет [975] да срещна своя братовчед!“ Да си почине му предложил и две възглавнички подложил под него. Предвидлив и смел бил сир Гримбер и предпочел [980] в началото да се нахрани, а после рекъл му: „Лисане, белите ти са вред познати. Затуй във кралските палати лъвът те вика. Докога [985] ще те търпим да си в кавга със Брюн, с Тибер и с Изангрен? Злосторнико, ти според мен добро не можеш да очакваш, защото всеки се оплаква [990] от теб и твоята рода. Кому не стори ти вреда? Я прочети това писмо!“ Щом зърнал кралското клеймо и се с писмото запознал, [995] Лисан се разтреперил цял, защото кралят, възмутен, му пишел: „Като суверен, ведно с животните във двора, аз няма да търпя позора, [1000] във който ни Лисан въвлича. Той неизбежно се обрича на гибел, ако тук при нас не се представи утре. Аз дължа да кажа, че когато [1005] пристигне, дарове и злато от него няма приема. Държа най-вече той да вземе въже, та тук да го обесим.“ Лисан от ужас нос провесил, [1010] сърцето му се разтуптяло и рекъл: „То се е видяло, че аз в леса съм най-нещастен. Гримбер, за Бога, съпричастен съвет ми дай. Нима живях, [1015] за да треперя днес от страх, че ще увисна на въжето. Дали да съжалявам, дето монах не станах във Клерво или в Клюни? Ала какво [1020] спечелил бих? Нима не знам, че толкоз лицемери там най-безнаказано кръжат! Добре, че аз по онзи път не тръгнах!“ — „Вече не мисли [1025] за миналото! Та нали ти можеш да умреш след ден? Не е ли по-добре пред мен днес още да се изповядаш?“ „Приемам. Много ми допада [1030] съвета ти. Изповедта поне душата от беда спасила би, ако съдът реши, че заслужавам смърт. Гримбер, чуй мойто разкаяние. [1035] Животните със основание във изневяра подозират Херсан. Едва сега намирам, че съгреших: аз неведнъж я обладах — нали съм мъж. [1040] Пред никого не ще оспоря, че зло на Изангрен съм сторил. Веднъж той агънце открадна и зарад мен в капан попадна, ала дордето да избяга, [1045] така налаган бе с тояга, че кожата му се отпра. Друг път той даже не разбра как хитро в клопка аз го вкарах, как трима пъргави овчари [1050] откриха го и как от бой направо беше смазан той. А пък веднъж бях доверил на Изангрен, че съм открил три бута в един дом. Той влязъл, [1055] наплюскал се, но не излязъл — така подул се от храната коремът му, че през вратата да мине не могъл, за жалост. Когато зима бе сковала [1060] реката в лед, така се случи, че с него бях и го подучих с опашка риба да лови, но през нощта студ страшен сви и той замръзна във водата. [1065] Една нощ светеше луната с лик тъй в реката отразен, че глупавият Изангрен, без никак да се колебае, си рече: «Сирене това е». [1070] Ами при случката с рибаря, ами когато при овчаря реши да се глави пастир, ами когато в манастир отиде и послушник стана, [1075] а малко след това бе хванат месо през пости да яде. Не знам кога, не знам къде, не знам кого не съм измамил. Тибер не схвана хитростта ми, [1080] когато падна във капан. От цялата кокоша сган единствени се отърваха и ми не влязоха в стомаха Пинта и леля й. Премного [1085] свят покрай моята бърлога веднъж се бе събрал: стръвници, глигани, зайци и телици и доста други. Изангрен тук беше ги довел, решен [1090] най-сетне с мен да се разправи. Тогава към Рьонел отправих молба за помощ. Този верен приятел бързо ми намери над сто и двайсет храбри войни, [1095] изпитани другари бойни — безстрашни, чистокръвни псета. Но не получиха туй, дето им обещах като отплата, а с подигравки ги отпратих. [1100] Как съжалявам! Ако можех тез грехове, всевишни Боже, със нещо да изкупя днес!“ „Ако, Лисане, си злочест, то е защото куп злини [1105] си сторил. Я се закълни, че няма отсега нататък грях да си вземеш на душата!“ „Дано ме Господ Бог лиши от дни, ако се изкуши [1110] умът ми и ме вкара в тежки, във душегубни нови грешки!“ Тогаз Гримбер, като същински отец, на френски и латински простъпките му опростил. [1115] След нощ тревожна, подранил Лисан, целунал си жената, прегърнал бащински децата и рекъл: „Мили ми чеда, да се надявам, че беда [1120] не ще ви сполети, щом бдите над замъците и земите. Ни благородници злосторни, ни крал, ни негови придворни не биха с умисъл зловреден [1125] дошли при вас, дордето седем години пълни не изминат. Дори и малка драскотина не ще посмеят да ви сторят, щом вечно буден ви е взорът. [1130] Запасите, които аз натрупах с много труд, за вас съвсем достатъчни ще бъдат. За всичко друго Бог да съди и да ме върне тук по-скоро!“ [1135] А после вдигнал взор нагоре и почнал да се моли Богу: „Стори тъй, Боже, че да мога пред краля да се оправдая, успешно да опровергая [1140] хулителя си Изангрен, а след това, оневинен, да се завърна вкъщи пак и да обмисля точно как да отмъстя на тези, дето [1145] ме клеветят.“ Лисан, превзето, след всичко казано, свил пръсти и два-три пъти се прекръстил.         И двамата поели вече към двора, който бил далече, [1150] преодолели планина, преминали през равнина, пресекли пенеста река, и в тучна сенчеста лъка да си починат се поспрели. [1155] Наблизо манастир видели с имение, а в него — птици, овце, волове и телици, и всякакви храни: месо, яйца, и мляко, и масло [1160] и сирене… Щом забелязал Лисан стопанството, той казал: „Аз, драги ми Гримбер, намирам за най-добре край манастира да минем — пътят е натам.“ [1165] „Лисане, как не те е срам? Какво намислил си, мръснико, ти, кучи сине, еретико? Закле се вече да не правиш бели!“ — „О, вярно, бях забравил. [1170] Добре де, хайде да вървим!“ „Ти, драги, си непоправим подлец, макар и сладкодумен. Нима ме смяташ за безумен? Теб утре явна смърт те чака, [1175] а пък поддаваш се на всяка съблазън. Толкова беди си причинил. Проклет бъди!“ „Упрекваш ме със пълно право… Да тръгваме, че късно става.“ [1180] Не искал да се издаде хитрецът, че му се яде пак пилешко, взор хвърлял само към манастира, а в гръдта му сърцето тъй му затуптяло, [1185] че просто да се пръсне щяло. Дори да го очаквал пъкъл, той от една кокоша кълка не би се в тоз момент лишил. Но нямал избор. Продължил [1190] Лисан с Гримбер по своя път към двора, дето бил лъвът. Но конят му едва се влачел, препъвал се безспир и крачел, като че бил изпосталял, [1195] и затова Гримбер успял на свойто муле бързоного да го надмине. Доста много земи пресекли, после слезли пред замъка и в двора влезли. [1200] А в него, пред голяма зала, отдавна се била събрала тълпа животни. Вече всяко било готово за атака и за решителен отпор. [1205] Дали Лисан да влезе в спор с тях в този съдбоносен ден?         Пак зъби точел Изангрен, Тибер и Брюн, стоейки прави, се чудели какво да правят. [1210] Един го мразел, друг пък не… Да се опита ли поне да ги разубеди? Надвил страха си той и заявил на краля: „Мойте почитания, [1215] кралю! На колко изпитания, сир, се подложих, та на вас да съм полезен с нещо аз! А някои сега целят да ме петнят и клеветят. [1220] Защо те злост към мен питаят? Стоя пред вас, а пък не зная какво си мислите за мен. Спомнете си, че онзи ден със вашето благоволение [1225] напуснах двора. Отмъщение мнозина искат — то ги кара подлец зловещ да ме изкарат. Когато крал се доверява на сплетници, а отстранява [1230] и гони верните си хора, това е пагубно за двора. Мазниците са непочтени и ако те са овластени, на всички почват да вредят [1235] и към облаги се стремят. Тибер и Брюн ме обвиняват… В какво? Щом кралят позволява, куп удари на мен сега ще нанесат… Ала кога [1240] на тях злина аз причиних? Когато, без да се свени, сир Брюн меда на Ланфроа изяде сам и затова със бой пазачът му плати, [1245] защо не му Брюн отмъсти? Той мускули железни има и би се справил даже с трима. Ако свадливият котак Тибер веднъж бе хванат как [1250] нагъва мишки и тогава получи туй, що заслужава, нима вината беше в мен? Признавам, сир, че Изангрен твърди със пълно основание, [1255] че аз с особено внимание съм се отнасял към жена му. Ала от нея жалба няма. В какво, кажете, е виновен един безупречен любовник? [1260] И нужно ли е на въжето качен да бъде той, задето съпругът се от ревност пука? Сир, вие властвате днес тука, но Господ бди над всички нас. [1265] До днеска верен бях ви аз, кралю мой, и на вас дължа възможността да продължа живота си. Но остарях с годините и побелях… [1270] В свети Георги, сир, и в Бога, заклевам ви се, че не мога аз пряко силите си днес пред този съд в свой интерес тук да държа защитна реч. [1275] По ваша воля отдалеч дойдох… Нали съм подчинен на своя славен суверен! Той може да ме изгори или обеси… Аз дори [1280] не мисля да се защитавам. Тоз, който без съд настоява да ми надене на главата въже, да знае, че мълвата наскоро ще се разрази [1285] и срещу него. Опази един невинен раб, мой Боже!“ Тук кралят възроптал: „Как може да си такъв лъжец, Лисане? Та кой ли вяра ще ти хване? [1290] Дано проклета е душата на майка ти и на баща ти! Устат си ти, добре говориш, но си безсилен да се бориш против законите. За съд [1295] настъпи най-подир часът и трябва моите барони съгласно нашите закони присъда да произнесат пред моя двор и да решат [1300] съдбата ти. Ще се спасиш, но само ако убедиш в невинността си всички нас.“ Гримбер подел: „Кралю, на вас разчитаме да въдворите [1305] мир и порядък и да бдите за равенството пред закона. Един от вашите барони, заподозрян във провинение, стои пред нас. Нима с презрение [1310] към него ще се отнесете? Той ползва се, забележете, в момента с вашата закрила. И ако някой предявил е съдебен иск, ще разрешите [1315] във своя собствена защита Лисан открито да говори пред насъбралите се в двора.“ Едва се бил Гримбер издумал, и скочили веднага сума [1320] животни: пръв бил Изангрен, след туй овенът сир Бьолен и котаракът сир Тибер, петелът перест Шантеклер и таралежът Еспинел, [1325] и катерицата Русел, паунът Петипа със вид надут, щурецът гласовит Фробер и заекът Куар (веднъж ли той е търсил цяр [1330] за раните си, от Лисан нанесени?). Като в небран бостан злодеят се видял, ала лъвът със такт възпрял животните, пред тях излязъл [1335] и с тон категоричен казал: „Сеньори, чуйте моя глас! Един престъпник тук сред нас стои и днес ще се решава каква присъда заслужава.“ [1340] „Сир, няма никакво съмнение, че неведнъж той престъпление е сторил, заради което злодеят трябва на въжето качен да бъде!“ И тогава [1345] Лъв Знатни рекъл им: „Остава да действаме! Лисан не бива от тука нийде да отива! Ако присъдата отложим, той ще офейка, без да можем [1350] да му попречим, и тогава мнозина тук ще съжаляват.“ На голото планинско било било издигнато бесило, за да увисне там Лисан. [1355] От смъртен ужас бил скован престъпникът. Във този миг ударил му един плесник маймунът и го буторясал с подигравателна гримаса. [1360]         И други взели да го тласкат и да го теглят грубо, рязко… Извърнал се Лисан назад да разбере кой злобен гад го бута. Заекът Куар [1365] към хищния измамник стар погледнал в същия момент. Лисан разтърсил разярен глава, а свитият и плах Куар, обезумял от страх, [1370] се мушнал в клоните на клека да наблюдава отдалеко как другите ще се разправят с престъпника. Завързан здраво и под надзор най-строг държан, [1375] непоправимият Лисан планувал тъй да нагласи нещата, че да се спаси. Пред взора му се извисило неумолимото бесило [1380] и той със сълзи във очите подел: „Пред вас, кралю честити, стоя аз вързан и обречен. За мен фаталният час вече настъпи. Сир, аз причиних [1385] злини и си обремених душата с грехове безчетни. Но разрешете ми най-сетне да кажа, че сега се кая най-искрено и че желая, [1390] сир, да потърся изкупление за всяко свое прегрешение. Със тежък кръст отвъд морята ще ида и дано съдбата ми предостави избавление [1395] в смъртта. Нелепо отмъщение и незаслужена присъда бесилото за мен ще бъде.“ И пред лъва, уж с разкаяние, той коленичил. Състрадание [1400] обзело краля, а Гримбер, събрат на този лицемер, решил за милост да пледира и рекъл: „Тука се намира, сир, най-добрият ваш войник. [1405] Помилвайте тоз мъченик… Ценейки отзивчивостта му, изчакайте да минат само пет месеца… Лисан пак тук ще дойде и от никой друг [1410] по-явна полза не ще има.“ „Напротив! Той вреда за трима ще носи! — възразил лъвът. — Един ли поданик на път добър потегля, лош се връща? [1415] Това важи за него също.“ Гримбер додал: „Сир, нека там да си остане, ако сам той своя дълг не осъзнае!“ „Добре! Щом искрено се кае, [1420] да тръгва с кръст и никой път да му не стъпва тук кракът!“ Щастлив, Лисан нарамил кръста, дисаги и кривак чевръсто донесли му, а пък ония, [1425] които в тази дандания в гръб блъскали го настървено, си рекли, че това солено ще им излезе някой ден. И пилигримът бил снабден [1430] със нужното за дълъг път. След случилото се лъвът му препоръчал да прости на всеки, който с остроти в яда си го е наскърбил. [1435] Привидно той се съгласил и подир пладне отпътувал от двора, без да се сбогува ни с благородник, нито с рицар, освен със славната кралица [1440] Фиер и с краля. На раздяла Фиер му рекла: „Бих желала да се помолите за нас, Лисане, както тук за вас горещо ние ще се молим.“ [1445] Лисан отвърнал й: „Какво ли за мен по-ценно би било във тоз момент и би могло мен по-щастлив да ме направи, кралице, от човечността ви? [1450] И ако днес благоволите тоз пръстен да ми подарите, ще ви отрупам, на свой ред, със скъпоценности безчет.“ Фиер му дала своя пръстен, [1455] Лисан надянал го чевръсто и промълвил с ехиден глас: „Тоз пръстен ще е знак, че аз стоя под вашето крило.“ След туй на своето седло [1460] наместил се и полетял в галоп, но тутакси се спрял при клонестия клек, където от страх треперело сърцето на заека. Едва стоял [1465] Лисан, защото не бил ял. В тоз миг го заекът съгледал, привдигнал се и все тъй бледен му рекъл: „Радост е за мен, че бодър сте и освежен, [1470] но съжалявам, че мнозина към вас без никаква причина голяма злоба проявяват.“ „Ако това ви огорчава и ако имате желание, [1475] за мойто благосъстояние допринесете вие лично.“ Понеже заекът отлично тоз намек неприкрит разбрал, побягнал, но Лисан го спрял [1480] и казал: „Сир Куар, от мен не ще избягаш този ден. Да, бърз си, но е късно вече и няма как да ми попречиш завчас да те разкъсам. Знай [1485] че и децата ми свой пай ще имат.“ И Лисан веднага със пилигримската тояга наивния Куар спотирил. Лъвът в момента се намирал [1490] със свитата в овраг зелен, отвсъде заобиколен от стръмен и скалист балкан. Тогаз на връх висок Лисан с Куар качил се бързешката [1495] и там надолу със главата провесил го със намерение едно богато угощение да натъкми за челядта си. Дано Бог смогне, с милостта си, [1500] да отърве тоз пленник клет! Лисан насочил се напред, в оврага слязъл и видял кралицата със своя крал и с толкова на брой барони, [1505] че от дъха им всички клони досущ като от ураган се клатели. Все за Лисан говорели те ядовито и ни един не се запитал [1510] къде се е Куар подянал… Не знаели, че го е хванал Лисан и че държи го вързан. Тогаз Лисан със вид забързан на краля рекъл: „Приберете [1515] тез дрипи, сир! Кой дявол счете, че в пътя ще ми се налага да съм с дисаги и тояга…“ На топка дрехите той свил и с тях си задника изтрил [1520] пред погледа обезумял на всеки, който там стоял, и казал: „Сир, за мен е чест туй, че от Норадин аз днес сърдечни поздрави ви нося. [1525] Но нечестивците защо са така изплашени от вас, от височайшата ви власт?“ И с подигравки той залял животните… Куар успял [1530] в туй време сам да се отвърже със свръхусилие и бърже на вихрогон той прелетял в оврага при самия крал, с крака, ужасно изподрани, [1535] и с хълбоци, покрити с рани, нанесени му от Лисан. В краката на лъва, припрян, Куар се хвърлил и извикал: „Спасете, сир, мен мъченика!“ [1540] И му разказал как го бил Лисан, как тежко го ранил. „Ех, Боже! — възроптал отчаян лъвът. — Кога ще свърши тая история с Лисан? Той с мен [1545] се подиграва всеки ден, за пет пари не ме зачита… Сеньори, ще го заловите и тука ще го доведете! Измъкне ли се, ще умрете — [1550] един жив няма да остане! А който смогне да го хване, навред рода си ще прослави.“ Кой би могъл да си представи как всеки втурнал се, решен [1555] Лисан да бъде заловен! Мечокът Брюн и Изангрен, рогатият овен Бьолен, и котаракът сир Тибер ведно с петела Шантеклер, [1560] и Пинта, и едно петле, и пъргавият плъх Пеле, и дорестият кон Феран, зъбатият глиган Босан, щурецът гласовит Фробер, [1565] чевръстият елен Бришмер, и порът Петифуиньор (гост нежелан за никой двор) и лаещият пес Рьонел… А охлювът Тардиф бил взел [1570] на рамо знамето развято и ги повел той през полята. Лисан обърнал взор назад, видял какъв голям отряд го следва вече по петите [1575] и нямал време да се пита какво да стори, а с отскок той метнал се във ров дълбок, през тясна дупка се промушнал, поспрял за миг да се ослуша [1580] и чул най-яростни закани… Те мислели, че ще го хванат, че няма как да се притули Лисан зад храсти и зад кули, зад крепости, зад колонади, [1585] във ровове и зад огради, ни във хралупи предълбоки, ни зад дървета възвисоки… В устата му избила пяна, палтото му било съдрано, [1590] защото сипели мнозина по рунтавата му гърбина рой удари… От този бой по чудо отървал се той и към Мопертюи политнал, [1595] защото сигурна защита щял да намери само там: хем замъкът му е голям, хем са залостени вратите, хем обкръжени са стените [1600] със ров и сигурна ограда. Щом там е, нека го напада кой както ще! Той се добрал до замъка си и видял, че там съпругата му мила [1605] била се вече появила със скъпите им синове — с Персхе, с Малбранш и със Ровел (последният бил най-красив) и чакали с вид хем щастлив, [1610] хем тъжен. Щом Лисан видели, те вкъщи бързо го въвели, със вино раните измили и незабавно настанили пострадалия на легло. [1615] Най-наложително било обяд да бъде натъкмен, защото крайно уморен и гладен бил… Лисан нагълтал тозчас една кокоша кълка, [1620] и трътка крехка и глава от тлъст петел, а след това подложили го на вендузи и той, със зачервени бузи, почувствал се напълно здрав [1625] и от леглото скочил прав.