Читать «Роман за Лисан» онлайн - страница 6

Както вече посочих, предшествениците на Роман за Лисан са представители на т.нар. висока култура: писали са на латински, познавали са в общи линии и дохристиянската традиция, и съвременната литературна продукция. В същото време са използвали и фолклорни мотиви, залегнали впоследствие и в основата на някои разкази за Лисан. Срещаме ги във фолклорните традиции и на много други страни, включително и у нас. Би било полезно да се изследва съотношението между мотивите, заимствани от фолклора, онези, които пародират гореспоменатите три жанра (епопея, роман, жития на светци) и авторските инвенции. Тук искам само да подчертая, че в завършения си вид от края на ХІІ и началото на ХІІІ в. разказите за Лисан носят белезите на масовата култура. По своята структура цикълът за Лисан се доближава до романа фейлетон, появил се през ХІХ в., както и до днешните телевизионни сериали. От една страна, всеки отделен разказ има своята интрига със съответната развръзка. От друга, повечето от разказите се явяват варианти на предишни истории, които донякъде и видоизменят. Много често героите в новия разказ, макар и добре познати, се изявяват в нова светлина. Така цикълът наподобява плетеница, изпъстрена с мотиви, повтарящи се в много разновидности. Новото комбинира вече познати истории и ситуации. Тази особеност на народната приказка и на масовата култура изобщо среща благодатна почва в материята за Лисан.

Нейните герои са по-скоро типове, отколкото индивидуални характери. Те илюстрират определени черти на човешкия и животинския вид, но са напълно лишени от вътрешен мир. С липсата на психологизъм в изграждането на героите се обяснява и статичната им природа. За еволюция на героите не може да се говори. Те изпълняват чисто наративни функции, тоест обслужват определена ситуация в разказа, който пък влиза лесно в повествователни серии. Именно ситуацията, а не характерът на персонажа, определя неговото поведение. Освен това разказът протича в едно извънвременно настояще, неподвластно на миналото и необвързано с бъдещето. Той е фрагмент, представящ се за нещо цялостно. Това е възможно и поради структурните аналогии между отделните разкази. Много често те започват по подобен начин. Развръзките също следват една и съща формула. Когато единичното следва общото, то може и да се отъждестви с него. Добавим ли към това и фактът, че никой от главните герои не умира, виждаме налице всички предпоставки за циклично повествование, което може да продължава неопределено.

В този смисъл причините за края на цикъла за Лисан са не вътрешни, а външни. Те са свързани с еволюцията на френското общество през късното Средновековие (ХІV и XV в.). Интересът му към кратките развлекателни разкази като цикъла за Лисан или фаблиото вече отстъпва място на вкуса към нови сценични жанрове, най-вече към фарса.