Читать «Роман за Лисан» онлайн - страница 2

Роман за Лисан е ново явление в литературата. То се изчерпва към средата на ХІІІ в. и остава без потомство. Що се отнася до конкретни връзки на произход, най-преките от тях са няколко сатирични или забавни поеми, писани на латински между X в. и първата половина на ХІІ в. Техни автори са духовници — монаси или клирици — хора с духовно образование без длъжност в църковната йерархия. Творбите им свидетелстват за добро познаване на античната литература и на християнските практики. За тях те пишат с ирония и с намеци, доловими единствено за образована публика, запозната с писмената и устната традиция на християнството. Предшествениците на Роман за Лисан са развлекателни съчинения, осмиващи църковните и монашеските обичаи. Писани са от представители на клира и са предназначени за хора от същото съсловие. Ще спомена най-известните творби. Най-старата е Romulus — сборник с басни в проза и стихове, последвана от Ecbasis captivi (Екбазис в плен, края на ХІІ в.) — комичен разказ с две сюжетни линии: 1) животните от една ферма (напомняща манастир) освобождават теле, отвлечено от вълка; 2) премеждията на млад монах, който напуска своята обител, но в крайна сметка се завръща след поредица разочарования от светския живот. Най-близка до разказите за лисицата е поемата Ysengrimus (1148) от фламандеца Нивар. Авторът разказва преживелиците си в света на животните, който малко се различава от този на хората. Тук откриваме в завършен вид антагонизма между вълка и лисицата, съответно Изенгримус и Рейнардус, а в някои от епизодите разпознаваме сюжети, заимствани по-късно от Роман за Лисан. В този смисъл може да се каже, че цикълът за Лисан има своята предистория и своя отзвук, макар че по същество няма аналог в културната традиция от предишните и от следващите периоди.

Многобройните автори на разкази за Лисан говорят по-скоро за актуален сюжет, отколкото за нечия авторска инвенция. В историите за животни авторите са доловили духа на епохата и го представят в развлекателна светлина.