Читать «Рокуро-куби» онлайн - страница 3

Кайрьо хванал тялото на аруджи за краката, довлякъл го до прозореца и го изхвърлил навън. После се спуснал към задната врата, но тъй като била залостена отвътре, досетил се, че главите са излезли през отвора за дима на тавана. Кайрьо вдигнал внимателно резето, изтичал в градината и се запрокрадвал към горичката. Между дърветата се чували гласове и монахът се насочил към тях, като се криел в сенките на дърветата, докато успял да се спотаи наблизо. После съгледал иззад един дънер главите на петимата рокуро-куби. Те блуждаели в тъмнината, говорели си и дъвчели червеи и насекоми, които събирали по земята и между дърветата. Скоро обаче главата на аруджи престанала да яде и казала:

— Ах, колко тлъстичък е този монах и как добре ще си похапнем!… Беше глупаво от моя страна да му разправям врели-некипели — така само го накарах да чете сутри за спасение на душата ми. А няма да е лесно да се приближим до него, защото не можем и с пръст да го пипнем, докато се моли. Но вече съмва и той навярно спи… Някой от вас да иде до колибата и да види какво прави гостът!

Друга — главата на млада жена, мигом се издигнала и се понесла леко като прилеп към колибата. Но само след минута се върнала задъхана и ужасена.

— Монахът не е там! Измъкнал се е! Но това не е най-страшното. Отместил е тялото на аруджи: само че не разбрах къде го е скрил.

При тези думи лицето на аруджи — едва различимо на лунната светлина — се изкривило в зловеща гримаса: очите се опулили чудовищно, косата щръкнала като четина, а зъбите ядно заскърцали. После от устните се изтръгнал вик и главата изрекла през сълзи на ярост:

— Оо, сега вече няма да мога да се съединя с тялото си. Трябва да умра!… И то заради проклетия монах! Но първо ще си отмъстя! Ще го разкъсам! Ще го изям!… Аа, ето го и него — ей там зад дървото. Вижте го! Вижте този тлъст страхливец!…

В същия миг главата на аруджи, последвана от останалите, се нахвърлила върху Кайрьо. Но храбрият монах се бил вече въоръжил с едно изтръгнато из корен дърво. Той го размахал яростно срещу тях. Четири глави отхвръкнали настрани. Само главата на аруджи продължила отчаяно да се нахвърля върху него, докато накрая го захапала за левия ръкав на робата. Кайрьо обаче я сграбчил мигновено за плитката и я заудрял. Тя не го пускала, но по едно време издала продължителен стон и престанала да се мята. Била мъртва. Но зъбите и останали впити в ръкава и въпреки огромната си сила Кайрьо не успял да разтвори челюстите. Така, с увисналата на ръкава му глава, той се върнал в колибата, където заварил четиримата рокуро-куби. Разкървавените им, покрити с рани глави се били вече съединили с телата. Щом го съзрели до задната врата, те изпищели ужасени: „Монахът! Монахът!“, и избягали през предната в гората.