Читать «Рокуро-куби» онлайн - страница 2

Кайрьо влязъл с домакина в колибата и видял още четирима обитатели — мъже и жени, които греели ръцете си на огън, стъкнат в ро. Те се поклонили ниско на монаха и го поздравили почтително. Кайрьо се учудил, че бедни хора, и то в такава пустош, владеят етикета. „Добри хора — казал си той. — Трябва да са възпитавани от човек, отлично запознат с нормите на благоприличието.“ После се обърнал към стопанина на къщата — аруджи, както го наричали останалите:

— Ако съдя по изисканите ви думи и по това тъй любезно посрещане, невинаги сте били прост дървар. Навярно преди сте принадлежали към по-висша класа?

Домакинът се усмихнал горчиво:

— Не грешите, господине. Някога бях човек с положение, а вижте ме сега… Животът ми е истински провал — съсипаха ме собствените ми грехове. Служех при един даймьо и имах доста висок ранг. Ала прекалено много обичах виното и жените, а тази страст ме подтикваше към злодеяния. Моята себичност доведе дома ми до разорение и причини смъртта на много хора. Но ме постигна заслужено възмездие, макар че дълго се крих от закона. Сега често се моля за възможността да изкупя някак злото, което извърших, и да възродя дома на своите предци. Но се страхувам, че никога не ще намеря начин да го сторя. Въпреки това се опитвам да преодолея грешките си, като искрено се разкайвам и помагам доколкото мога на изпадналите в беда.

Кайрьо останал доволен от благородните му намерения и казал:

— Приятелю, имал съм случаи да се убедя, че хора, склонни на младини към безразсъдство, могат в зряла възраст да станат истински праведници. В свещените сутри пише, че и най-заклетият злодей би могъл да стане дълбоко почтен човек, ако от все сърце желае това. Не се съмнявам, че имаш добро сърце, и вярвам, че бъдещето ще е по-благосклонно към теб. Тази нощ ще чета сутрите и ще се моля да намериш сили да преодолееш старите си грехове.

След тези думи Кайрьо пожелал лека нощ на стопанина и той го отвел в странична стаичка, където го чакала готова постеля. След малко всички легнали да спят, а монахът зачел сутрите на светлината на книжен фенер. Той чел и се молил до късно, а преди да заспи, отворил прозореца, за да се полюбува още веднъж на пейзажа. Нощта била прелестна: нямало ни облаче, ни полъх на вятър, а ярката лунна светлина очертавала рязко черните сенки на дърветата и искряла в капките роса. Песента на щурците и цикадите звучала като многогласен хор, а грохотът на близкия водопад отеквал могъщо в нощта. При шума на водата Кайрьо почувствал жажда, сетил се за бамбуковия водоскок зад къщата и решил, че може да се напие, без да буди къщата. Дръпнал безшумно междинната плъзгаща се врата и на светлината на фенера си видял да лежат на пода пет тела — без глави. За миг монахът застинал, поразен от мисълта за страшно престъпление. Но веднага забелязал, че няма и капка кръв, а по обезглавените шии не личат следи от меч. После си казал: „Това е или зрителна измама, дело на зли духове, или са ме подмамили в селение на рокуро-куби… В книгата Сошинки пише, че ако някой намери обезглавеното тяло на рокуро-куби и го премести, главата никога вече няма да успее да се върне на мястото си. В книгата пише още, че като не открие тялото, главата се удря три пъти о пода, подскачайки като топка, задъхва се, обзета сякаш от ужас, и скоро след това умира. Ако тези тук са рокуро-куби, то едва ли ми мислят доброто, така че ще трябва да послушам съветите на книгата.“