Читать «Рокуро-куби» онлайн - страница 5

— Убеден съм, че монахът казва самата истина. Това е глава на рокуро-куби. В книгата „Нанхо-и-буцу-ши“ пише, че на тила на рокуро-куби винаги има червени йероглифи. Ето ги и тук. Можете сами да се убедите, че не са написани впоследствие. Освен това знайно е, че от древни времена такива духове обитават планините в провинция Каи… Но вие, господине — обърнал се той към Кайрьо, — що за човек сте? Откъде такава смелост? Защото дадохте доказателство за храброст, каквато малцина монаси притежават. Вне имате по-скоро качества на воин, отколкото на монах. Навярно някога сте били самурай?

— Да, прав сте. Преди да се посветя на Буда, бях дълго време воин и нямах страх от нищо — ни от човек, ни от дявол. Тогава името ми бе Исогаи Хейдадзаемон Такецура и живеех на Кюшу. Може би някои от вас ме помнят?

В залата се разнесъл възторжен шепот, защото много от присъстващите помнели добре това име. И Кайрьо мигом се оказал сред приятели вместо пред съдии — приятели, готови да му засвидетелстват почитта и вниманието си. Всички го придружили с благоговение до замъка на даймьо, който го посрещнал с радост, угостил го и на сбогуване го дарил богато. Когато напуснал Сува, Кайрьо бил толкова щастлив, колкото би могъл да е щастлив един монах на този преходен свят. А главата взел със себе си, като твърдял шеговито, че я е нарочил за подарък.

А сега остава само да разкажем какво се случило с главата.

Ден-два след като напуснал Сува, Кайрьо се натъкнал на разбойник, който го спрял на едно усамотено място и му заповядал да се съблече. Монахът веднага свалил робата си и я подал на разбойника, който едва тогава видял какво виси на ръкава. И макар да не бил страхливец, се стреснал, пуснал дрехата и отскочил назад. После извикал:

— Ей ти, що за монах си? Та ти си по-лош и от мен! Вярно е, че съм убивал, но никога не съм се разхождал с нечия глава, увесена на ръкава ми… Даа, драги ми господине, явно, че с теб сме от един занаят, и трябва да призная, че искрено ти се възхищавам… А тази глава би ми свършила добра работа — ще плаша хората с нея. Ще ми я продадеш ли? Вземи в замяна дрехите ми, а за главата ще ти дам и пет рьо отгоре.

— Щом толкова искаш, ето ти и расото, и главата, но трябва да ти кажа, че това не е човешка глава, а глава на рокуро-куби. Тъй че, ако я купиш и впоследствие имаш неприятности, моля те, спомни си, че съм те предупредил.

— Ама че веселяк е този монах! — възкликнал разбойникът. — Не стига, че е убил човек, ами и шеги си прави!… — Но затова пък аз говоря сериозно. Ето ти дрехите ми, ето ти и парите, а ти ми дай главата… Каква полза от шеги?

— Вземай я — отвърнал Кайрьо. — А аз не се шегувам. Единствената шега, ако изобщо има място за шеги, е, че ти си достатъчно глупав да даваш пари за глава на зъл дух.

И като се смеел искрено на глупостта на разбойника, Кайрьо продължил пътя си.