Читать «Рискове на играта» онлайн - страница 46

— Разбира се, че мога. Не съм полицай. Аз съм просто човекът, който ще отърве Моли Махоуни. Ако това означава да вкарам вас в затвора за двайсетина години, така да бъде.

— Изобщо не разбирам какви ги дрънкате! — кресна Кембъл. — Не съм направил нищичко…

— Бургерите ви ще изгорят, господине. И помнете ми думите: само първият, който мине на отсрещната страна, отървава кожата. Ето визитката ми. — Демарко остави картичката с името и телефонния си номер с лицето надолу върху масата на двора.

И да ти е сладко, скапаняко.

15

Махоуни си поръча „Уайлд Търки“ с много лед и огледа бара на хотел „Хей Адамс“. О, страхотно! В ъгъла един републикански сенатор седеше заедно с Рей Суарес от новините на Пи Би Ес. През три маси беше помощникът на началника на президентския кабинет и разговаряше с един от адвокатите на Белия дом — Махоуни се запита дали не предстои и някой от Белия дом да бъде обвинен, — а на бара седеше една помощник-секретарка от Държавния департамент. Жената галеше ръката на някакъв мъж, който не й беше съпруг и изглеждаше с десетина години по-млад от нея. В друг случай този факт би изострил интереса на Махоуни, но не и тази вечер.

Страшно неприятно му беше да се среща с Престън Уитман на място, където целият политически елит на Вашингтон идваше да хапне и пийне, но Уитман съзнаваше, че ще е допълнително предимство да бъде забелязан на среща с Махоуни на публично място. Затова се възползваше докрай от положението.

Махоуни имаше чувството, че е похитен.

Уитман най-накрая се появи, а закъснението му само подсили растящото раздразнение на Махоуни. Удостои конгресмена с усмивката си в стил „Лиъм Нийсън“ и махна весело на някой друг в помещението, после се приближи до масата. Докато сядаше, едното му голямо стъпало се блъсна в някой от краката на масата и едва не разля питието на Махоуни. С периферното си зрение Махоуни забеляза как помощникът на началника на президентския кабинет и Суарес са вперили погледи в него. Проклятие.

Уитман си поръча питие и каза:

— Благодаря ви, че се съгласихте да се срещнем, сър, и обещавам да не ви губя времето. Помолих ви да се видим, защото един клиент, когото представлявам, има желание да помогне на дъщеря ви.

— Искате да кажете, да помогне за свалянето на скалъпените обвинения срещу нея.

— Ами… не точно.

— Тогава какво правим тук, по дяволите? — изрева Махоуни.

Ако тази среща не беше свързана с проблемите на Моли със закона, Махоуни щеше да провеси Престън Уитман за топките.

— Сър, представлявам някои хора от сферата на развлекателните игри… — поде Уинстън.

— От сферата на развлекателните игри? Тоест хазарт?

— Не само от сферата на хазарта, сър. Той е само малка част. Развлекателната индустрия е свързана със забавления, настаняване, ресторанти, магазини на дребно. Осигуряват работа — профсъюзна работа — на хиляди хора.

— По дяволите, какво общо има това с дъщеря ми?

Уитман се намръщи и поклати глава, сякаш нещо дълбоко го бе наранило.

— Господин конгресмен, дъщеря ви дължи на един от моите клиенти, казиното „Атлантик Палъс“ в Атлантик Сити, повече от сто хиляди долара.