Читать «Рискове на играта» онлайн - страница 127

Беше се обадил от уличен телефон на няколко пресечки от пристана и докато крачеше към яхтата си, вдигна поглед към небето. Очертаваше се хубав ден. Топъл, без дъждовни облаци. Да, щеше да е хубав ден за риболов. Бе чул, че някой уловил доста едър тарпон предишния ден. Няма нищо по-забавно от това да уловиш на въдицата си някоя едра риба.

45

Махоуни спря на засипания с чакъл паркинг пред кръчмата. Тя се намираше в покрайнините на Манасас, на петдесетина километра югозападно от Вашингтон, и Махоуни разбра още преди да влезе, че от джубокса ще се носят кънтри песни, ще има бутилки будвайзер и туршия в буркани зад бара. В единайсет часа сутринта на паркинга имаше само две коли: нов форд пикап със стикер в подкрепа на Ромни и силно очукана мазда с червено тиксо на задните стоп светлини.

Махоуни можеше да се обзаложи, че една от колите е на бармана, а другата на някой, който толкова се е натряскал предишната вечер, че не е могъл да се прибере — затруднение, пред което Махоуни неведнъж се бе изправял.

Един час по-рано му се беше обадил Демарко да му съобщи, че Ръсти Макграт е направил нов опит да убие Кембъл. Именно затова Махоуни беше излязъл да покара — трябваше да обработи твърде много информация.

Ал Кастиля и Тед Алън. Макграт и Кембъл. Машинациите на Големия Боб Феърчайлд. Проблемите на Моли със закона. Просто беше твърде много и той имаше чувството, че главата му ще се пръсне. Накрая, неспособен да работи, той се преоблече, излъга нещо секретарката си, изпрати Пери Уолас на среща, на която трябваше да отиде самият той, и напусна Капитолия.

Подкара без конкретна посока. Искаше да излезе от Вашингтон, като че ли щеше да мисли по-добре, колкото по-голямо бе разстоянието между него и всички политици. Когато видя кръчмата, реши да се отбие за питие, понеже смяташе, че никой няма да го познае с тези дрехи. Беше облечен с бял памучен панталон, бяла спортна риза с къси ръкави, изпъната на корема му, и синя бейзболна шапка с надпис „Подводница Бостън“. Беше ядрена — вече извадена от арсенала и разглобена, — а шапката беше подарена на Махоуни от командващия военноморските сили на церемонията по сбогуването с подводницата. Една от любимите шапки на Махоуни.

Барманката беше на петдесет и няколко, облечена с джинси и тюркоазена риза с перлени копчета. Имаше хубава фигура, боядисана руса коса и лице, от което ставаше ясно, че не търпи никой да й пробутва глупости. Четеше „Уолстрийт Джърнъл“ и преглеждаше раздела за взаимните фондове, затова вдигна с досада поглед при влизането на Махоуни.

Това беше спокойният период от деня и тя не се зарадва на предобедния пияница. Вгледа се за миг в лицето на нежелания клиент, после му донесе „Уайлд Търки“ с много лед, но не каза нито дума. Подаде му напитката и отнесе вестника си в далечния край на бара, за да продължи да чете, като остави Махоуни насаме да си пие и да размишлява.

Голяма част от близките приятели на Махоуни в Конгреса бяха много богати хора. Разполагаха с големи семейни състояния, огромно недвижимо имущество или пък бяха управлявали успешни фирми, преди да се насочат към политиката.