Читать «Рецепта за живот» онлайн - страница 6

Майка ми вероятно би могла да ми прати някакви пари, но тя беше твърде разгневена от това, че няма да се дипломирам навреме, а аз не можех да й разкрия причината. Баща ми беше починал отдавна, тя остана сама и основното й занимание беше да се притеснява. Обикновено искаше да си говорим с часове, все за нещо се разстройваше и разплакваше и дълбаеше въпроси, за които предпочитах да не мисля. Предчувствах, че ако й разкажа какво се е случило, ще се почувствам, сякаш отново ме насилват.

— Не успея ли да си намеря скоро работа, не знам какво ще правя — казах една сутрин на Лейла, докато пиех димящия си чай и отварях поредните писма, които отхвърляха кандидатурата ми за работа, а тя пълнеше пепелника с фасове.

— Защо не ме заместиш на моята? — попита тя. Лейла работеше като сервитьорка в малко бистро в квартала.

— А ти какво ще правиш?

Приятелката ми захапа кичур от косата си и само сви рамене.

— Най-вероятно ще живея като Холи Голайтли от „Закуска в Тифани“.

Само тя можеше да каже нещо толкова смешно.

— И как по-точно — засмях се аз.

— Ще се храня само ако някой мъж ми купи нещо за ядене и ще пия, ако ми поръча шампанско. — Запали нова цигара и се усмихна.

С гарваново черната си коса, очертани с черен молив очи и сочни устни, върху които обичаше да слага яркочервено червило, Лейла бе разкошна красавица. Можех да си представя, че ще успее да живее с онова, което мъжете й купуват.

— В бистрото няма ли да възразят?

— Че на кого му пука?

И така същата вечер се явих в началото на нейната смяна и макар на Роби, салонния управител, да не му стана много приятно, той ми връчи престилката на Лейла и ми позволи да върша нейната работа. Цялата вечер премина в разнасяне на касуле и салати с козе сирене. Не можех да балансирам чиниите като по-опитната келнерка и се опитвах да запомня поне две поръчки. Към полунощ краката ме боляха и коленете ми трепереха.

— Ти поне си млада и силна — избоботи готвачът, когато му признах, че съм като разбита. — Представяш ли си как се чувствам аз?

Наля ми чаша червено вино, но забелязах, че не наля на себе си.

— Казвам се Гийон между другото — продължи той. — Грубичко бе от страна на Роби, че не ни представи.

— Аз пък съм Алис — представих се на свой ред. — Приятелка съм на Лейла и, в интерес на истината, тя ми отстъпи работата си.

— Сега разбирам. Роби е бесен на прекрасната Лейла. Според него тя привлича клиенти и може и да е прав. Не че ти не си красива — побърза да добави той.

Засмях се, за да не си помисли, че съм се засегнала. За мен не беше нещо ново, че не мога да се сравнявам с Лейла на външен вид. Винаги съм била дребно безлично създание — твърде ниска и безцветна. Не грозна, но и не отличаваща се с нищо особено.

— Как мислиш, Роби ще ми разреши ли да остана?

— Не виждам защо не. В крайна сметка по-лесно е да приеме теб, отколкото да търси нов човек. Само гледай да не изпускаш чиниите — посъветва ме той. — И още нещо, ела утре по-рано. В четири и половина предлагаме храна за персонала. Държа всички да са опитали онова, което е включено в менюто, за да можете да го описвате на клиентите.