Читать «Рецепта за живот» онлайн - страница 5

Не се бе случвало да седи на стол от сутринта до вечерта с поглед, вперен в пространството. Не помнеше да е виждала и това изражение — празно и застинало, все едно той бавно и постепенно се затваряше.

Бабета искрено се разтревожи, че мъжът й започва да губи разсъдъка си.

Алис

Лейла бе човекът, при когото избягах след изнасилването. Вярвах, че ще ми помогне да подредя отново живота си. През първата година в университета живеехме на един етаж и помня колко зашеметена бях от нейната личност, когато ме черпеше с червено вино и говореше с мен за неща, за които не се бях сещала да помисля дори — например гладната стачка на Боби Сандс или положението в Иран.

Не можех по никакъв начин да устоя на магията, която се излъчваше от нея. Тя бе като рокля, която знаех, че не е за мен, но въпреки това копнея за нея. В живота си на момиче от покрайнините не бях срещала толкова цветен човек.

Тя пиеше бира в кръчмите и твърдеше, че е вегетарианка, въпреки че случайно я бях видяла скрита зад една колона недалеч от магазин, в който се продаваха печива, да поглъща лакомо пържола и пай с бъбреци. Обличаше се в дрехи втора употреба — рокля с мъниста и пайети, мъжко сако, което още миришеше на пури, и вълнено палто.

Почти не я видях през следващата година, защото се бе преместила в къща в града при някакви хора, които се обличаха само в оранжево и бяха като обсебени от индийски гуру със странното име Бхагван. Отбих се веднъж да я видя и тя ме почерпи със странен на вкус чай, след което седна на канапето и започна да рисува една и съща рисунка на поредица от листове.

Не се изненадах, когато научих, че Лейла се е отказала от следването, макар да не го одобрявах. А ето че сега правех същото и следвах нейните стъпки към Южен Лондон.

Тя живееше в апартамента на майка си в жилищен блок в Майда Вейл. Вътре беше толкова чисто и бяло, че приличаше по-скоро на операционна.

— Не пипай стените, не пипай стените — непрестанно напомняше Лейла.

Бяха боядисани с боя, по която личеше всяко докосване.

— Защо майка ти не е избрала боя, която може да се чисти?

— Не е същото — отговаряше тя, очевидно повтаряйки нечии чужди слова.

И така придобих навика да минавам през стаите със скръстени на гърдите ръце. Все пак обитавах мястото безплатно и не исках да направя нещо, което да разстрои майката на Лейла при някое от редките й посещения в Лондон. През останалото време тя живееше в къщата си в Южна Франция.

Всеки следобед си купувах „Ивнинг Стандард“ и преглеждах обявите за работа, докато Лейла пушеше до мен френските си цигари. Явих се на няколко интервюта, посетих и агенции за набиране на работна ръка, дори отидох в един ресторант в Ковънт Гардън, но намирането на работа се оказа по-трудно, отколкото си представях. Или аз нямах достатъчно опит, или хората си мислеха, че след като съм по средата на следването си, може много бързо да се отегча.