Читать «Рецепта за живот» онлайн - страница 8

— Нямаш голям опит — казаха те, — но Гийон сподели, че си умна, държиш се добре с клиентите и не е зле да ти се даде шанс.

Когато отидох да благодаря на Гийон, той само се засмя.

— Не забравяй, че ти дават една трета от заплатата на Роби, защото нямаш опит. Освен това смятат да те скъсат от работа.

Нямах нищо против да прекарвам допълнителни часове в заведението. Това бе добре дошло и по друга причина — плановете на Лейла да живее като Холи Голайтли не дадоха очаквания резултат. Край нея винаги се въртяха много мъже, но повечето бяха музиканти, художници или скулптори и никой от тях не можеше да се похвали с големи доходи.

Когато се приберях вкъщи, никога не знаех кой е в леглото при нея, но ги чувах, защото къщата бе с тънки стени. Една нощ Лейла викаше толкова силно, че не издържах и се втурнах в стаята й. Заварих един от приятелите й — мисля, че беше художник — кацнал гол отгоре на гардероба. Направо откачих.

— Съжалявам за снощи — извини се Лейла на другата сутрин, когато той вече си беше отишъл, — но и двамата бяхме пияни.

— Всяка вечер ли спиш с различни мъже? Не ти ли омръзва?

— Не — усмихна се тя. — Много съм добра в секса, Алис. Наистина съм добра. Няма ли да е жалко да не извлека максимума от това?

Нямах нищо против ненаситното удоволствие, което Лейла изпитваше от секса. Това ми напомняше, че случилото се с мен е нещо различно: насилие и омраза, а не страст. Не възприемах мъжете на Лейла като заплаха; привлечени от нея, те не ме забелязваха. На сутринта ги заварвах да пият чай в кухнята и те се държаха много мило, но не проявяваха никакъв интерес към мен.

Често се чувствах самотна и си мислех за Чарли. Близостта му продължаваше да ми липсва. Не ми беше писал от известно време, но знаех, че е все още със Сара Уайт, момичето, което го открадна от мен.

Странно, но винаги съм си мислила, че ще успея да задържа Чарли завинаги. Той съвсем не беше хубав — с белезникава кожа, червеникава коса и почти никакви мигли. Когато след пиянско парти в първи курс го заварих в леглото си, нямах търпение да се отърва от него. Дори тялото му не беше кой знае какво: беше слаб, но тъй като очевидно не си падаше по физическо натоварване, бе някак отпуснат.

Не мога да отрека, че беше умен и много забавен. Разсмиваше ме и след време влезе в живота ми — тясната ми студентска квартира се изпълни с разхвърляните му обувки, дрехи и плочи. Постепенно сложи своя отпечатък върху мен. Започнах да слушам съставите от севера, които харесваше — „Смитс“ и „Бит Кънтри“. Прекарвах с него часове в магазините за грамофонни плочи и гледах филми с чужди субтитри. Напуснах квартирата си и се пренесох в неговата, където имах своя стая и той всяка вечер идваше в моето легло.

Ако по онова време имах истински приятели, те щяха да ме предупредят да не бъда такава тъпачка. Но тогава животът, който водех, бе съвсем нов и всичко в него бе половинчато, особено приятелствата. Чарли беше студент втора година. Представи ме на приятелите си и, като изключим Лейла, те бяха хората, с които се движех. Направо не можех да си представя живота без него.