Читать «Реквием за Дявола» онлайн - страница 9

— Очевидно отскоро живееш във Вашингтон, щом си мислиш, че две минути и половина са твърде кратко време, за да си говорим за политика.

— Достатъчно дълго съм живяла тук. Това е проблема с този град. Или те сдъвква и изплюва, или те завладява и те променя докато станеш толкова повърхностен, колкото са всички останали. И в двата случая те унищожава.

— Почивен ден е все пак — взех вестника от ръцете й. — И знаеш ли за какво са почивните дни?

— Не. За какво?

— За дебелеене.

— Моля?

— Така че, когато копелетата започнат да те дъвчат — казах аз, — накрая все пак да остане нещо от теб.

Джана си взе обратно вестника.

— За какво да остане?

— За каквото ти харесва.

— За каквото ми харесва? — тя прибра вестника в якето си и се огледа. — Обичам сладолед. Хайде да си вземем.

Докато се шляехме по тротоара, крадешком хвърлях поглед към лицето й. Енергия струеше от всяка нейна пора. Имах усещането, че по някакъв начин тя потискаше тази сила. Може би това бе изплашило останалите.

— Имаш право — каза тя. — Неделя следобед е, а аз все още не съм се успокоила достатъчно след напрегнатата седмица. Предполагам, че вече е загубена кауза.

— Никога не е прекалено късно да си починеш. И ако днешния ден не ти е достатъчен, просто трябва веднага да си вземеш отпуска.

— Отпуска? Невъзможно е.

— Не е невъзможно — казах аз. — Помисли. Напълно е възможно след два часа да сме на борда на някой самолет за Бермудите.

Тя спря.

— Майтапиш се.

— Просто казвам, че е възможно и че единствената пречка да го направиш са бариерите, които сама си поставяш.

— Но ние току-що се запознахме!

— Тогава просто ще си вземем сладолед.

Продължихме да вървим мълчаливо. Няколко минути по-късно тя каза:

— Някак си ми се иска да бях казала да.

— Да, на какво?

— На идеята ти за Бермудите.

— Предложението си стои.

— Не, не би било същото — каза тя. — Едно спонтанно предложение заслужава спонтанен отговор.

— Ти ми даде спонтанен отговор, когато каза не.

Стигнахме до сладоледения салон, който беше почти празен, с изключение на няколкото души, които пиеха кафето си, прегърбени над димящи стиропорни чаши.

— Да си разделим нещо — каза тя. — Избери си два вида сладолед. Аз харесвам всичките.

Обърнах се към момчето зад щанда.

— С изключение на един — добави Джана.

Това беше тест, който можех да мина дори без да се налага да надничам в мислите й.

— Дайте ни две топки какъвто и да е сладолед, само да не е ванилов — казах на момчето.

Джана се облегна на фризера.

— Много впечатляващо.

— Мога да предположа, че не си от хората, харесващи ванилия.

— Ами защо ми е, след като има толкова други интересни възможности? — каза тя. — Преди излизах с мъж, който винаги поръчваше ванилов. Не става въпрос само за сладоледа. Дори и когато отивахме в най-добрия италиански ресторант в Южна Филаделфия, той си поръчваше спагети и кюфтенца.

— Не мисля, че тази връзка е продължила твърде дълго.

— Не, само около девет години.

— Заповядайте, сър, шоколадов сладолед с фъстъчено масло и шамфъстък.

Погледнах към Джана.