Читать «Раницата, шапчицата и рогчето» онлайн - страница 3

— Ако не ми я дадеш доброволно, ще ти я взема насила.

Дръпнал покривчицата от масата, качил се в каляската и заповядал на кочияша да кара толкова бързо, че изпод копитата на конете започнали да хвърчат искри. Като пристигнал в двореца, разпоредил да заключат всички врати и да не пускат никого. Скоро обаче момъкът пристигнал. Ала стражите не само че не го пуснали да влезе, но му ударили и десет тояги по гърба. Той се разгневил, тупнал раницата от едната страна и стоте хиляди войници се строили пред него. Заповядал им да обкръжат двореца. В това време царят изпратил няколко дружини, за да изгонят натрапниците, но войниците ги разгромили напълно. Като узнал това, царят извикал:

— Ще се справим с този скитник!

На другия ден изпратил срещу момъка многобройна войска, но и тя не могла да се справи, защото момъкът завъртял един-два пъти шапчицата си и тогава изскочили топовете, които направили царската войска на пух и прах.

— Няма да сключа мир, докато царят не ми даде дъщеря си за жена! — извикал момъкът, а след това изпратил един от войниците да съобщи на царя условията си.

— Нямам друг изход, освен да се подчиня — казал царят на дъщеря си. — Ако искам да има мир и да запазя короната си, ще трябва да се омъжиш за него.

Така и станало. Момъкът се оженил за царската дъщеря и си взел покривчицата. Царят не можел да си намери място от яд, но още по-недоволна била принцесата, че се е омъжила за прост човек, който носел скъсана шапчица на главата си и стара раница на гърба си. Много искала да се отърве от него и непрекъснато мислела как да направи това. Изведнъж се сетила. „Да не би силата му да е скрита в раницата?“ — помислила си тя. Тогава решила да бъде нежна и мила със своя съпруг, а когато разбрала, че той й вярва, му казала:

— Защо не махнеш от гърба си тази стара и грозна раница? Толкова лошо изглеждаш с нея, че се срамувам от теб.

— Мила моя — отговорил той, — тази раница е най-голямото ми съкровище; докато е у мен, не ме е страх от нищо. — И разказал на жена си за чудодейната сила на раницата.

Тогава царската дъщеря се престорила, че иска да го целуне, обвила с ръце шията му и бързо свалила раницата от гърба му. Избягала с нея и щом останала сама, тупнала раницата по едната страна и заповядала на войниците да хванат господаря си и да го изхвърлят от двореца. Те се подчинили, а коварната принцеса изпратила още войници, за да го изгонят извън пределите на царството.

За щастие шапчицата била на главата на момъка. Той я завъртял и топовете веднага започнали да обстрелват двореца. Царската дъщеря била принудена да моли за милост. Момъкът се трогнал от молбите й и й простил. Но младата царица отново се престорила, че обича своя съпруг и бързо го омаяла. Той й доверил тайната на шапчицата, а тя това чакала. Една нощ, докато мъжът й спял, тя откраднала шапчицата и заповядала да го изхвърлят от двореца.