Читать «Раницата, шапчицата и рогчето» онлайн

Братя Грим

Раницата, шапчицата и рогчето

Имало едно време трима братя, които били толкова бедни, че нямали какво да ядат. Затова решили да тръгнат по широкия свят и да търсят щастието си.

Вървели дълго, прекосили гори и полета, но никъде не срещнали щастието. И ето че един ден стигнали до огромна планина, цялата от сребро. Най-големият брат казал:

— Намерих най-сетне желаното щастие и повече нищо не искам. — Взел сребро, колкото можел да носи, и тръгнал към дома.

Но другите двама изобщо не се докоснали до сребърната планина, тъй като това не им било достатъчно, и продължили пътя си. Вървели няколко дни и стигнали до една планина, която била цялата от злато. Средният брат спрял и започнал да се колебае.

— Какво да направя? Да си взема ли от златото, или да продължа да търся щастието?

Накрая решил да напълни джобовете си със злато и да се върне вкъщи. Тогава най-малкият брат казал:

— Не искам нито сребро, нито злато. Може би ме очаква нещо по-хубаво.

И отново тръгнал на път. Вървял три дни и три нощи и стигнал до една безкрайна гора — докъдето стигал погледът, не се виждало нищо друго освен дървета. „Поне да имаше нещо за ядене“ — помислил си най-малкият брат. В този миг до него се появила маса, отрупана с всякакви лакомства. Седнал той, хапнал и пийнал до насита, а после си казал: „Ще бъде жалко, ако хубавата покривка остане и се похаби в гората“. Сгънал покривката старателно и я сложил в джоба си. После отново продължил пътя си и вечерта, когато огладнял, извадил покривката и казал:

— Искам пак да се покриеш с хубави ястия!

След миг върху покривката се появили блюда с най-вкусни гозби.

— Ти, покривчице, ще ми бъдеш по-скъпа и от среброто, и от златото! — възкликнал радостно момъкът, защото разбрал, че покривката е вълшебна. Сгънал я внимателно, прибрал я в джоба си и тръгнал към къщи.

Вървял, вървял и срещнал един конник, въоръжен до зъби. Конникът го погледнал свирепо и казал:

— Дай ми веднага нещо за ядене!

Момъкът отговорил:

— Щом си гладен, на драго сърце ще споделя с теб храната си.

Извадил покривчицата, постлал я на земята и казал:

— Сложи, покривчице!

Върху нея веднага се появили блюда с топло печено и варено месо. Конникът гледал втрещено, но не чакал да го канят втори път. Слязъл от коня и започнал лакомо да яде. След като изяли всичко, конникът казал:

— Имам нужда точно от такова нещо — ще има какво да ям по време на дългите походи. Затова ти предлагам замяна. На седлото виси раница, която е стара и неугледна, но има чудодейна сила. Ако я тупнеш по едната страна, от нея ще изскочат сто хиляди войници — пехотинци и конници. Ако я тупнеш по другата страна, ще изскочат музиканти. Ако ми отстъпиш покривчицата, ще ти дам раницата.

— Добре — съгласил се момъкът. Дал покривката на конника, откачил раницата от седлото, метнал я през рамо и си тръгнал.

Като повървял малко, решил да провери чудодейната сила на раницата и я тупнал от едната страна. Веднага пред него се строили сто хиляди войници — пехотинци и конници — а техният предводител казал:

— Какво ще заповяда моят господар?