Читать «Раницата, шапчицата и рогчето» онлайн - страница 2

— Догонете с най-голяма бързина конника и вземете обратно моята покривчица!

Войниците се обърнали кръгом и скоро донесли покривчицата. После момъкът им заповядал да се приберат в раницата.

След като вървял няколко дни, той видял, че срещу него идва друг конник. Той също бил въоръжен и като първия поискал нещо за ядене. Момъкът постлал отново покривчицата, поканил конника и двамата седнали да ядат. Когато се нахранили, конникът казал:

— На седлото ми виси стара скъсана шапчица, която има чудодейно свойство. Ако човек я сложи и я завърти на главата си, започват да гърмят топове и правят всичко на пух и прах. Ще ти я дам в замяна на твоята покривчица.

— Съгласен съм — отговорил момъкът. Взел шапчицата, сложил я на главата си и му дал покривчицата.

Но като повървял малко, тупнал раницата от едната страна, войниците излезли и той им заповядал да вземат покривчицата от конника.

Не минало много време и момъкът срещнал трети конник, който също като другите двама поискал нещо за ядене. Той го поканил да хапнат заедно от вълшебната покривчица и ястията толкова се усладили на конника, че накрая поискал да вземе покривчицата и предложил на момъка в замяна едно рогче, което също имало чудодейна сила. Щом човек свирнел с него, веднага се сривали всички зидове и укрепления. Момъкът се съгласил и взел рогчето, а после изпратил войниците да догонят конника и да вземат обратно покривчицата.

— Сега — казал си той — съм богат човек и е време да се завърна вкъщи.

Пристигнал благополучно у дома и видял, че братята му са построили хубава къща от злато и сребро. Влязъл вътре, но понеже дрехите му били доста изпокъсани от дългото пътешествие, носел на главата си мръсна шапчица, а на гърба му висяла стара раница, братята му се учудили, че се връща толкова беден след такова дълго скиталчество. Съжалили го и му дали част от своето богатство. Той обаче им казал:

— Мили братя, ако не сте прекалено горди и не ме презирате, искам да ви поканя да похапнете с мен, за да отпразнуваме нашата среща.

— Нима ще пропилееш всичко, което ти дадохме? — попитали те.

Но тъй като момъкът ги молел все по-настойчиво, накрая те се съгласили. Седнали около масата, ала понеже на нея нямало никакви блюда, започнали да гледат с недоумение. Тогава момъкът извадил покривчицата, постлал я, изрекъл нужните думи и само за миг върху масата се появили прекрасни ястия и вина.

— Я виж — извикали братята, — каква била работата! Ти не си бил толкова беден!

После хапнали и пийнали до насита. Момъкът взел раницата, тупнал я и веднага изскочили музиканти, които пеели и свирели прекрасно. След това момъкът тупнал раницата от другата страна — излезли войниците и той им заповядал да стрелят с пушките си при всяка наздравица. Гърмежите обаче били толкова силни, че се чули чак в царския дворец. Царят помислил, че нахлуват неприятели и изпратил един от своите стражи да разузнае какъв е този шум. Като разбрал, че тримата братя празнуват, той заповядал да приготвят каляската, защото искал да види с очите си празненството. Малко бил ядосан, тъй като не обичал обикновени люде да командват войници, но когато пристигнал, веселбата толкова му харесала, че веднага се развеселил. Всички заедно хапнали от вкусните ястия, пийнали от великолепните вина, а щом някое блюдо останело празно, на негово място веднага идвало пълно. А виното в каните изобщо не свършвало. Царят гледал, гледал и накрая решил да вземе вълшебната покривчица, като в замяна предложил на момъка много земи и съкровища. Ала момъкът не се съгласил да даде покривчицата за всички съкровища на света. Тогава царят казал: