Читать «Пясъчните крале» онлайн - страница 3
Джордж Мартин
Крес премигна учудено и се вгледа, след което се поправи. Замъците бяха три. От четвъртия бяха останали само полузаличени неравни руини. Другите три имаха грубовата форма, но бяха съвсем здрави, изработени от камък и пясък. По бойниците им и по малките открити галерии щъкаха миниатюрни същества. Крес притисна лице към стената.
— Насекоми?
— Не — отвърна Уо. — Много по-сложна форма на живот. А също и доста интелигентна. Много по-умни са от вашия влечун например. Наричат се пясъчни крале.
— Насекоми — повтори натъртено Крес и се отдръпна от терариума. — Не ме интересува колко са сложни. — Той се навъси. — И не се опитвайте да ме прикотквате с тези приказки за разумни животинки. Вашите питомци са твърде малки, за да разполагат с нещо повече от рудиментирали мозъчета.
— Те имат колективен ум — обясни Уо. — Като пчелите в кошера. Само че в този случай е замък. В действителност тук съжителстват три отделни организма. Четвъртият умря. Виждате къде се намираше замъкът му.
Крес надзърна отново в терариума.
— Колективен ум, а? Интересно. — Намръщи се отново. — И все пак това е само един добре организиран термитник. Търсех нещо по-добро.
— Те водят войни.
— Войни? Хъммм. — Крес надзърна отново.
— Обърнете внимание на окраската — обясни Уо. И посочи животинките около най-близкия замък. Едно от тях се бе покатерило на стената. Крес се наведе над него. Все още му приличаше на досадно насекомо. Не по-голямо от човешки нокът, с шест крачета и шест мънички очички от всички страни на тялото. Дребни, но страховити наглед челюсти, които потракваха забележимо. Две закривени антени непрестанно се местеха над главата му. Антените, челюстите, очите и крачетата бяха лъскавочерни, но преобладаващият цвят бе яркооранжевото на нагръдната му броня.
— Това е насекомо — повтори Крес.
— И все пак не е — настоя спокойно Уо. — Когато порасте, се освобождава от външната си броня.
Той присви очи. Тези пясъчни крале бяха различни. Имаха яркочервени брони, а очичките, антените и челюстите им бяха жълтеникави. Крес погледна към третия замък. Неговите обитатели бяха снежнобели, с червени крайници.
— Хъммм — изсумтя той.
— И както казах, те воюват — продължи Уо. — Дори сключват примирия и съюзи. Тъкмо един такъв съюз разруши четвъртия замък в този терариум. Черните ставаха прекалено многобройни и затова останалите се съюзиха, за да ги унищожат.
Крес все още изглеждаше разколебан.
— Интересно, без съмнение. Но насекомите също воюват.
— Насекомите не умеят да боготворят — посочи Уо.
— Моля?
Уо се усмихна и посочи замъка. Крес погледна нататък. На стената на най-високата кула бе издялано лице. Той го позна. Беше лицето на Джейла Уо.