Читать «Пясъчните крале» онлайн - страница 2

Докато гледаше, в мъглата започнаха да се оформят букви. Цели думи, една по една. Крес се наведе и зачете:

УО. И. ШЕЙД. ВНОСИТЕЛИ. ПРОИЗВЕДЕНИЯ. НА. ИЗКУСТВОТО. ЧУЖДИ. ФОРМИ. НА. ЖИВОТ. ВСЯКАКВИ. СТОКИ.

Надписът изчезна. Крес забеляза нещо да помръдва зад завесата от мъгла. Това и изразът „чужди форми на живот“ му бяха достатъчни. Той се загърна с наметалото и влезе в магазина.

Отначало се смути. Помещението беше много по-просторно, отколкото можеше да се предположи отвън, по сравнително скромната фасада. Беше мъждиво осветено, тихо. Таванът представляваше звездно небе, украсено със спираловидна мъглявина, много тъмен и съвсем като истински небосвод, красива изработка. Щандовете светеха слабо, но достатъчно, за да озарят изложените върху тях стоки. Подът не се виждаше от гъст слой мъгла. На места тя достигаше до колене и се завихряше леко около краката му, докато вървеше.

— С какво мога да ви бъда полезна?

Жената сякаш се бе надигнала от мъглата. Висока, изпита и бледа, облечена в практичен сив комбинезон и с нахлупена над челото малка черна шапчица.

— Вие ли сте „Уо и Шейд“? — попита Крес. — Или само продавате?

— Джейла Уо на вашите услуги — отвърна тя. — Шейд не се среща с клиентелата. Не вземаме продавачки.

— Магазинът ви е доста голям — продължи Крес. — Странно, че не бях чувал досега за вас.

— Защото от съвсем скоро отворихме магазин на Балдур — обясни тя. — Но имаме филиали на много други светове. Какво бихте искали да купите? Произведение на изкуството? Изглеждате ми като ценител. Разполагаме с няколко чудесни кристални скулптурки от Нор Т’алуш.

— Не — поклати глава Саймън Крес. — Имам всички кристални скулптури, които ме интересуват. Дойдох да потърся домашен любимец.

— Жив?

— За предпочитане.

— Чужд?

— Разбира се.

— Имаме мимикрион. От планетата Селия. Много умна малка маймунка. Не само ще се научи да говори, но скоро ще започне да имитира гласа ви, интонацията, дори изражението ви.

— Сладко — рече Крес. — Но банално. Не търся това, Уо. Искам нещо екзотично. Непознато. Не искам да е сладко. Мразя сладките животинки. В момента притежавам влечун. Внесен чак от Гото, на доста солена цена. От време на време го храня с малките на други животни. Ето това наричам „сладко“. Ясно ли се изразих?

Уо му се усмихна загадъчно и попита:

— Някога имали ли сте животно, което да ви боготвори?

Крес се засмя.

— О, случвало ми се е, от време на време. Но не търся обожание, Уо. Само забавление.

— Опасявам се, че не ме разбрахте — продължи тя със същата странна усмивка. — Имах пред вид боготворене в буквалния смисъл.

— За какво говорите?

— Мисля, че имам точно нещо за вас — рече тя. — Последвайте ме.

Поведе Крес покрай светещите щандове и по забулен в мъгла коридор, озарен от изкуствена звездна светлина. През стена от мъгла двамата се озоваха в друга част на магазина и спряха пред голяма пластмасова кутия. „Аквариум“, помисли Крес.

Уо го подкани да се доближи. Той се наведе към стената и си даде сметка, че греши. Не беше аквариум, а терариум. На дъното имаше нещо като миниатюрна пустиня, не повече от два квадратни метра. Бледа, слабо аленееща от отразената светлина. Малки скали — базалт, кварц и гранит. Във всеки ъгъл на терариума се издигаше по един замък.