Читать «Пясъчните крале» онлайн - страница 5

— Така ще можете да храните своите пясъчни крале, без да го повдигате — обясни Уо. — Не бива да допускате нито един от тях да избяга.

Похлупакът освен това разполагаше с уред за климатичен контрол, за да кондензира необходимото количество влага от въздуха.

— Вътре трябва да е сухо, но не прекалено — продължаваше обясненията Уо.

Накрая един от четириръките работници се прехвърли в терариума и изкопа дупки в ъглите. Друг му подаде спящите търбуси, като ги изваждаше внимателно от криогенните транспортни ракли. На външен вид не изглеждаха нищо особено. Крес ги определи на покрити с петна късове сурово полуразвалено месо.

Чуждоземецът ги зарови, по един във всеки ъгъл. След това поставиха похлупака и се приготвиха да си вървят.

— Топлината скоро ще пробуди търбусите от летаргия — обясни Уо. — След седмица първите пясъчни крале ще се покажат на повърхността. Постарайте се да им осигурите достатъчно храна. Ще се нуждаят от цялата си сила, докато се установят. Предполагам, че след около три седмици ще започнат да строят замъците.

— А моето лице? Кога ще го изрисуват?

— Включете холограмата след месец — посъветва го тя. — И бъдете търпелив. Ако имате някакви въпроси, обадете ми се. „Уо и Шейд“ са на вашите услуги. — Поклони се и си тръгна.

Крес се върна при терариума и запали ароматна пръчица. Пустинята беше спокойна и безжизнена. Той затропа нетърпеливо с пръсти по капака й се намръщи.

На четвъртия ден му се стори, че различава някакво движение под пясъците.

На петия видя първия подвижен — самотен бял.

На шестия ден преброи десетина — бели, червени и черни. Оранжевите бяха най-мързеливи. Той пусна в хранилката полуизгнили останки от ядене. Пясъчните крале ги надушиха, заприпкаха към тях и се заеха да ги влачат към своите ъгли. Всяка цветна група бе добре организирана. Не се биеха. Крес бе малко разочарован, но реши да им даде още време.

Оранжевите се появиха на осмия ден. Дотогава другите пясъчни крале вече трупаха малки камъчета и строяха укрепления. Все още не воюваха. В момента бяха на половината на ръста на тези, които бе видял в „Уо и Шейд“, но Крес виждаше, че растат доста бързо.

Замъците започнаха да набират височина към средата на втората седмица. Организирани батальони подвижни влачеха едри парчета пясъчник и гранит към своите ъгли, където други подвижни изтикваха пясък на нужните места с челюсти и пипала. Крес бе купил увеличителни очила, за да може да ги наблюдава по-добре по време на работа. Обикаляше дебелите пластмасови стени и се стараеше да не пропусне нищо. Всичко това бе наистина невероятно. Замъците изглеждаха малко по-опростени, отколкото би искал, но му хрумна една идея как да поправи това. На следващия ден смеси огризките с малко обсидиан и късчета цветно стъкло. Само след часове те бяха вградени в стените на замъците.