Читать «Пяната на дните» онлайн - страница 21

— Не е страшно — отвърна Ализ. — Шик няма нищо против.

Шик потвърди. Ала гласът на Ализ не звучеше съвсем весело.

— Клое не е в Париж — обясни Колин. — Замина за три седмици на юг с роднини.

— Аха! — възкликна Шик. — Сигурно си страшно нещастен.

— Никога не съм бил по-щастлив! — заяви Колин. — Исках да ви уведомя за годежа си.

— Моите поздравления — каза Шик.

Той избягваше да гледа Ализ.

— Какво ви става на двамата? — попита Колин. — Май нещо куца между вас.

— Не, не — рече Ализ. — Шик е глупак.

— Как ли пък не — отсече Шик. — Не я слушай, Колин… Няма нищо.

— Говорите едно и също, а не сте съгласни помежду си — установи Колин. — Значи единият от вас е лъжец, или и двамата. Елате, ще вечеряме веднага.

Влязоха в трапезарията.

— Заповядайте, Ализ — покани я Колин. — Седнете до мен и ми разкажете какво се е случило.

— Шик е глупак — каза Ализ. — Твърди, че не бивало да ходя с него, понеже нямал достатъчно пари, за да ме обезпечи, а, от друга страна, се срамува, дето не се жени за мен.

— Аз съм мръсник — заяви Шик.

— Не знам какво да кажа — каза Колин.

Самият той бе толкова щастлив, че болезнено възприемаше чуждото нещастие.

— Въпросът не е в парите — обясни Шик. — Работата е там, че родителите на Ализ никога няма да склонят да се оженя за нея и са прави. Подобен случай е описан в една от книгите на Партр.

— Чудесна книга — отбеляза Ализ. — Чели ли сте я, Колин?

— Ама и вие сте едни — рече Колин. — Сигурен съм, че всичките си пари прахосвате за такива книги.

Шик и Ализ увесиха носове.

— Аз съм виновен — промълви Шик. — Ализ вече не харчи нито грош за Партр. Откакто живеем заедно, вече не се занимава с него. Тонът му беше укорителен.

— Обичам те повече от Партр — призна Ализ, като едва сдържаше сълзите си.

— Много си мила — каза Шик. — Не те заслужавам. Слабото ми място е, че колекционирам творби от Партр, но един обикновен инженер за жалост не може да си позволи да има всичко.

— Мъчно ми е — въздъхна Колин. — Ще ми се нещата при вас да са наред. Да бяхте си сложили салфетките…

Под тази на Шик беше скрит луксозен екземпляр на „Бълвоч“, подвързан с кожа от муфа, а под тази на Ализ имаше голям златен пръстен във формата на погнуса.

— О!… — пророни Ализ.

Тя прегърна Колин и го целуна.

— Страхотен си — каза Шик. — Не знам как да ти благодаря. Впрочем сам знаеш, че не мога да ти се отблагодаря така, както бих искал.

Колин се поободри. Тази вечер Ализ беше по-красива отвсякога.

— Какъв парфюм употребявате? — попита той. — Клое се парфюмира с двойно дестилирана есенция от орхидеи.

— Не използвам парфюм — рече Ализ.

— Това е естественото й ухание — допълни Шик.

— Прекрасно!… — възкликна Колин. — От вас лъха на гора с ручеи и зайчета.

— Поговорете ни за Клое!… — поласкана помоли Ализ.

Никола донесе предястието.

— Здравей, Никола — поздрави Ализ. — Как си?

— Благодаря, добре — отвърна Никола.

Той остави подноса на масата.

— Няма ли да ме целунеш? — озадачи се Ализ.

— Не се стеснявайте, Никола — каза Колин. — Ще ми бъде много приятно, ако вечеряте с нас.